Безкрайно усмихнати, дружелюбни и отзивчиви. Така бих описала гватемалците.

Тези хора ми върнаха усмивката и за краткия ми престой там ме накараха да преосмисля начина на живот, който водя. Да си задам въпросите кое наистина е ценно, кое си струва и заслужава ли човек да загърби личното си щастието и нещата, които обича, гонейки и постигайки нечии чужди цели.

Липсват ми безкрайно много. Усмивките им, питащите им очи, искрения им смях, когато с оскъдните си и отдавна забравени познания по испански, завързвах разговор и исках да разбера всичко за тях. Най-вече какво им дава силата да се усмихват.

• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • •

Цивилизацията на маите /за тях ще разказвам в следващите публикации/ е населявала днешна Гватемала в продължение на две хилядолетия преди пристигането на испанците в началото на 16-ти век. Испанска колония в продължение на близо 300 години, Гватемала става независима през 1821 година. В следващите две деситилетия е част от Мексиканската империя, а през 1841г. получава пълна независимост. Оттогава страната преминава през периоди на демократично управление и граждански войни. Последният граждански конфликт, в който се смята, че са загинали около 250 000 души, а други десетки хиляди са безследно изчезнали, продължава цели 36 години /1960-1996г./. Гражданската война приключва с мирно споразумение, но страната остава дълбоко разделена. В индианските райони цари мизерия, а над 56% от населението живее под прага на бедността.

Култура и език

Културата на Гватемала е повлияна силно от маите и испанците. В резултат на големите специфики между тези две култури провинциалните планински райони, населени от потомци на маите се различават драстично от градовете и по-големите населени места.
Въпреки че испанският е официален език, той не е много разпространен сред коренното население дори и като втори език. Двадесет и един различни маянски езика се срещат в различните части на страната, както и два немаянски – ксинка, езикът на коренното население, и гарифуна, популярен в района около Ливингстън.
50–60% от населението са католици, 40% протестанти и 1% следват коренната майска вяра. През колониалната епоха католицизмът е бил основна религия, но в последните десетилетия протестанството става все по-разпространено.

Население и стандарт

Гватемала е най-гъсто населената държава от страните в Централна Америка с 2 пъти по-малко БВП на глава от населението от този в Аржентина, Бразилия и Чили. Селскостопанският сектор с основните култури, които се отглеждат – захарно цвекло, царевица, банани, кафе, допринася за около една десета от БВП. В промишлеността е застъпено производството на текстилни изделия и облекло, мебели, химикали, метали, нафта, гума.

Средната заплата за страната е 350 щатски долара. Пенсионната система е развита в някаква степен, като пенсионерите получават около 25 процента от заплатата, която са вземали.

За живота в градовете

В градовете са концентрирани по-голямата част от доходите на населението. В столицата Гватемала сити са застъпени повече „офисните“ професии, докато в Антигуа туризмът взема превес. По-богатите хора притежават къщи на два етажа с отделни стаи за децата, но болшинството от хората живеят в 2- или 3-стайни жилища под наем. Закупуването на собствен апартамент е лукс, цената е около 60х. щатски долара. Хората в града обикновено имат по едно или две деца и за да може семейството да се издържа, е необходимо и двамата родители да работят. За децата се грижи детегледачка, като тя на практика върши всичко. Води и взема децата от училище, помага им с домашните, приготвя храна, занимава се с домакинската работа. Къде остава ролята на родителите и какво правят, предполагам ще попитате? Ще ви кажа какво – ангажирани са с работа, а малкото си свободно време прекарват в трафик. Това, разбира се, важи за големите населени места. Работният ден обикновено започва в 8ч. и приключва в 17-18ч., но трафикът е нещото, което представлява огромен проблем, особено за места като Гватемала сити. Задръстванията започват в 5ч. сутринта и продължават плътно до 9ч. Предупредителни знаци и табели са поставени навсякъде. Попаднеш ли в задръстването, си оставаш в него, докато стигнеш. Хората са свикнали. Няма ги неспирните пронизителни клаксони, псувните, засичанията. Кара се на първа скорост, ако превозното средство се движи изобщо и се чака търпеливо, друг избор нямаш. Имах „щастието“ да попадна в подобен трафик и разстояние, което обикновено се взема за 40-80 минути, ни отне цели 4 часа! Шофьорът на буса ни сподели за негова позната, която тръгва за работа в 4,15ч. сутринта, за да избегне задръстванията, пристига на работното си място в 5,30ч. и преспива в колата си до началото на работния ден. С цел „облекчаване“ на трафика се движат безкрайно много градски и междуградски автобуси, но… празни. Да ви звучи познато?

За живота в селата

В селата нещата стоят по друг начин. Семействата обикновено живеят на общности с бабите, дядовците и близките си роднини. Нерядко делят една къща. Повечето къщи са с по две стаи като едната от тях е всекидневна, а другата се използва за спане. В гористите местности се срещат набързо сковани колиби, а в някои от изсъхналите корита на реките хора живеят под навеси. Малки или големи, обаче, всички къщи са цветни. Дори гробовете на пойниците са цветни, боядисват ги в любимия цвят на починалия и ги украсяват с панделки. Единствено в Антигуа и Гватемала сити са бели.
Хората в селата се изхранват със земеделие и сезонна работа. Отглеждат кафе, продават плодове и зеленчуци. Основно препитание е и царевицата. Семействата тук имат между 6 и 8 деца като някои от младите момичета започват да раждат още на 14г. Лекарските кабинети са позиционирани през две три села и жените раждат с акушерка. Силно застъпени са традиционната медицина, чакръкчийството, лекуването с всякакви билки и отвари. На почит са баячките и гледачките.

Децата

Децата на Гватемала са мили и любопитни. Често идваха при мен, заговаряха ме, интересно им беше да ги снимам и да видят образа си на екрана на фотоапарата. Децата тръгват на училище на 7г. Основното си образование завършват на 13г., а средното образование продължава още 6г., разделени на два етапа. Носят униформи, а училищата са държавни и частни. Но и при тях разликата между селото и града оказва влияние. На децата от някои селски райони се налага да пропътуват или извървят разстоянието до близкото село, в което има училище.
Общо 14 са държавните и частни университети в страната, в които децата могат да продължат образованието си.

Темперамент

Изненадващо за мен беше да разбера, че нисичките, на пръв поглед спокойни гватемалци, са силни характери с гореща кръв и темперамент. Мъжете в южните части на страната са истински мачовци, а едрите, шумни и буйни креолки от Ливингстън рязко контрастират на дамите от вътрешността на страната – по-свити, нежни и тихи.

В следващите публикации ще започнем обиколката и на самата Гватемала – страната на вечната пролет и усмихнатите хора.

 


⇒ Повече снимки ще намерите във Фейсбук страницата ми My Places to Visit


⇒ За контакт: myplacestovist2021@gmail.com


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *