Перу. Тайнственото и магично, различно и необятно Перу, дом на стотици исторически, природни и културни ценности. Перу на пустинята, джунглата, Андите, Тихия океан, Наска, езерото Титикака, реки и каньони. Перу на инките и колониалната архитектура. Многоликото Перу.

Местата, за които ще разкажа в тази публикация, са само част от местата, които посетих в Перу. Но те са ме докоснали най-силно, въздействали са ми най-много и са оставили своя отпечатък най-дълбоко. Описаното е плод на лични впечатления и преживяно.

Приятно четене и виртуално пътуване в магнетичното Перу. Перу, което не може да те остави безучастен и безразличен дори за секунда.

Мачу Пикчу

Битуващата представа, че Мачу Пикчу е клише от снимка, се сгромолясва с гръм и трясък още щом кракът ви стъпи там. Дори бих казала още във влака, с който пътувате до там. Защото Мачу Пикчу не е само популярната снимка на Изгубения град на инките на фона на внушителната планина Уайна Пикчу, а е цялостно преживяване – дълбоко, разтърсващо и запомнящо се. Затова няма как да не започна тази публикация именно с едно от новите седем чудеса на света – Мачу Пикчу.

 

Мачу Пикчу Перу
Мачу Пикчу и Уайна Пикчу

Местоположение

Изгубеният град на инките се намира на 2430 м надморска височина и е впечатляващ не само със своите размери, но и с неопитомената природа на тропическата гора, която го заобикаля. Признат за изключителни културни и природни ценности, обектът на световното наследство на Юнеско от 1983 г. обхваща 32 592 хектара планински склонове, върхове и долини, заобикалящи сърцето му – грандиозния археологически комплекс Цитаделата (La Ciudadela). Това е може би най-удивителното градско творение на империята на инките в нейния разцвет. Гигантските стени, тераси и рампи изглеждат сякаш са изсечени естествено в скалите, а масивната, но изискана архитектура хармонира изключително добре със зашеметяващата природа наоколо.

Кратка история

Построен през петнадесети век, Мачу Пикчу е изоставен, когато империята на инките е завладяна от испанците през шестнадесети век. Едва през 1911 г. археологическият комплекс става известен на външния свят. Около 200-те структури, съставляващи този изключителен религиозен, церемониален, астрономически и селскостопански център, са разположени на стръмно било, пресечено от каменни тераси. Следвайки строг план, градът е разделен на долна и горна част, разделяща земеделските от жилищните райони, с голям площад между двете. До ден днешен много от мистериите на Мачу Пикчу остават неразгадани, включително ролята, която може да е изиграл в разбирането на инките за астрономията и опитомяването на диви растителни видове.

Мачу Пикчу Перу
Мачу Пикчу

Историите, които ще ви разкаже гидът (да, задължително си наемете гид), са интересни и вълнуващи. Ще се докоснете до древната цивилизация на инките, техните обичаи и ритуали и вероятно ще намерите отговорите на много въпроси.

Ако пък предпочитате да обикаляте без гид, билет за вход може да си закупите оттук.

Почитателите на планинските преходи могат да достигнат до Мачу Пикчу и по т.нар. Пътека на инките (Inca Trail).

Мачу Пикчу, Храма на Слънцето, Перу
Храма на Слънцето

→ Препоръка: тръгнете максимално рано, за да избегнете тълпите. Опашките за автобусите, превозващи пътници до комплекса, в по-късните часове на деня са огромни. Kупете си онлайн билети предварително, за да не чакате на още една опашка.

!! Не тръгвайте без шапка/шал за главата, слънцезащитен крем с висок фактор и вода. Слънцето на тази височина е безмилостно. Задължително носете удобни обувки, защото ви предстои ходене часове наред и ще качвате и слизате много стълби.

Къде да отседнете в района:

Агуас Калиентес, малък град, разположен в долината до Мачу Пикчу на река Урубамба, е основна точка за достъп до прочутия град на инките и предлага безброй места за настаняване. Ето и някои предложения в различни ценови категории:

 

Уайна Пикчу

Да отидете до Мачу Пикчу и да не изкачите Уайна Пикчу? Не си го и помисляйте! А знаехте ли, че това е името на планината, която служи за фон на Изгубения град на инките от клишираната снимка? Името й означава „млада планина“ на родния език на инките, кечуа, а в района на срещуположния й край се намира и „старата планина“, а именно Мачу Пикчу, в подножието на която е разположена Цитаделата.

Маршрута към върха

За да достигнете началото на пътеката, която води към върха, ще трябва да преминете целия археологически комплекс. В края му се намира пропусквателен пункт, в който ще ви запишат имената и часа, в който тръгвате към Уайна Пикчу. Това се прави се с цел застраховка, т.к. служителите следят и часа, в който излизате. Ако не сте се отписали дълго време, след като сте влезли, за тях това е индикация, че нещо може да се е случило с вас по време на изкачването или слизането и изпращат спасителен екип по трасето на маршрута.

След пропусквателния пункт започва стръмно спускане надолу към основата на върха. От двете ви страни ще зее пропаст, а върхът ще се издига устремно право нагоре. Усещането е извънземно, все едно сте попаднали във филм, и се засилва още повече от тайнствената джунгла наоколо.

Уайна Пикчу Перу
Табелата в подножието на върха. Единственото равно място.

Пътеката към Уайна Пикчу е най-стръмната и най-предизвикателната от 3-те пътеки в националния парк. Не очаквайте равни участъци. Стълбите са каменни, високи и стръмни. Няма серпентини, посоката е право нагоре. На някои места стълбите са много тесни и има откатерване с помощта на метално въже. В други участъци, като известните „стълби на смъртта“ ще се наложи да си помагате и с ръце.

Инките са строили по тези стръмни склонове, а на върха на планината има светилище. Да им се чуди човек как са носили целия тоя камънак и огромните блокове догоре.

→ Съвет: Забравете за щеките. Първо, защото е забранено, т.к. мястото е свещено и второ, защото няма къде да ги забиете по камъните.

Уайна Пикчу
Участък от маршрута

Повече за изкачването на върха ще прочетете в следващата ми публикация, която ще бъде посветена на Мачу Пикчу и Уайна Пикчу.

Гледката към Изгубения град

Гледката, която се открива отгоре, е възхитителна. Освен Изгубения град на инките, ще видите и криволичещия път, който води към него, „старата планина“ Мачу Пикчу, а в далечината и извисяващите се величествени Анди.

На слизане от върха ви очаква минаване през тесен скалист процеп, за да се върнете… познайте къде – обратно на стълбите, по които се изкачихте. Тези от вас, които имат проблеми с колената, да внимават! Слизането е по-трудно от изкачването. Отново ще минете през пропусквателния пункт, както писах по-горе, а след това започва традиционното надцакване с другите пътешественици кой за най-кратко време е взел дистанцията. Някои състезални натури възприемат маршрута като съревнование и буквално препускат нагоре и надолу. Но имайте предвид, че теренът не е лек и преди всичко безопасността е  на първо място!

 

Уайна Пикчу и Мачу Микчу Перу
Гледка към Изгубения град на инките и пътя, който води до Мачу Пикчу

→ Полезна информация: Билетът за изкачване на Уайна Пикчу се заплаща допълнително.

→ Препоръка: Тръгнете максимално рано сутринта, за да се насладите на тишината, спокойствието и първите утринни лъчи, огряващи Мачу Пикчу без туристи. Фантастично е!

Рейнбоу маунтин

Рейнбоу маунтин е едно от местата, които най-много исках да посетя в Перу. Тази планина доскоро е била дълго пазена тайна, скрита под тонове сняг, но топенето на ледник високо в Перуанските Анди разкрива невероятните й цветове. Вниманието на международната общност е привличено към „планината на дъгата“ в периода между 2012 и 2015 г.

Но Рейнбоу маунтин не е само една. Районът на Куско е дом на няколко цветни планини, но само три от тях са най-популярните и най-посещаваните.

Кои са те и коя от тях да изберете? Решението е изцяло ваше, но е хубаво на първо място да се съобразите най-вече с физическите си възможности и издържливост. Ще разгледам подробно разлките между трите планини в отделна статия, но ето и малко основна информация.

Виникунка (Vinicunca)

Рейнбоу маунтин, всъщност, е нарицателното име на Виникунка. Чуете ли за Рейнбоу маунтин или видите нейна снимка, имайте предвид, че става въпрос за Виникунка. Тя е най-известната и най-посещаваната, бих казала и най-туристическата, от трите планини.

Най-високата точка на Виникунка достига 5200м надморска височина, а изкачването е с продължителност около два часа. Цветовете на планината са живи и ярки, варират от червено през оранжево и жълто до зелено. Този маршрут е подходящ само за най-подготвените и физически издържливите.

Палкойо (Palccoyo)

Палкойо е планината, която аз избрах да посетя. Но не защото изкачването до Виникунка не е по силите ми, а защото Палкойо крие в себе си цели три Рейнбоу маунтинс и красивата и сурова Каменна гора, където най-високата точка достига 5000 м. Палкойо е заобиколена от долини в ярко червен цвят, по стръмните склонове на които се разхождат и пасат (пасат е малко силно казано, предвид оскъдната растителност наоколо) алпаки и лами.

Рейнбоу маунтин Палкойо Перу
Планината Палкойо 
Каменната гора, Палкойо, Рейнбоу маунтин, Перу
Каменната гора

Палай Пунчу (Pallay Punchu)

Тази планина е най-малко известната от трите, но посетилите споделят, че е също толкова зашеметяваща. Естествената й красота и липсата на големи тълпи ще ви позволяват да се насладите максимално на преживяването.

Инките са почитали планината, наричайки я Апу, господар или дух на планината, на който да се покланят. Хората все още правят дарения на тази и много други планини в Андите.

 

Каньона Колка

Или да осъзнаеш колко си малък  и колко е величествена природата!

Колка каньон в Перуанските Анди те поставя безмълвен на колене, защото няма думи, които могат да опишат видяното. Гледката към стръмните склонове на Андите, бездната и свободно реещите се кондори е внушителна и изключително въздействаща.

Каньонът в най-дълбоката си точка достига 3400 метра, а най-високата му точка е 4877 метра над морското равнище. Как да не е драматичен пейзажът!

Колка каньон Перу
Колка каньон

Кондорите на Андите, Перу

Колка каньон е дом на андския кондор, голяма, застрашена птица, която има изключително значение в митологията на инките. Всъщност кондорът е едно от трите ключови свещени животни в религията на инките и представлява царството на боговете. Величественият кондор има размах на крилете около 2,1–2,7 метра. Наричат го „Птицата на вечността“, тъй като обикновено живее около 60–70 години и е символ на дълъг живот и вечност.

Кондори в Колка каньон Перу
Кондори в Колка каньон

Кондорите могат да се видят отблизо, докато летят покрай стените на каньона. „Кръстът на кондора“ (Cruz del Condor) е популярна туристическа спирка за разглеждане на кондорите. На това място дълбочината на каньона е на 1200 метра под ръба.

Полета на кондора, Колка каньон, Перу
Полета на кондора

Каньонът Колка е бил дом на много култури преди инките и тези ранни цивилизации са отговорни за развитието на голяма част от селскостопанската технология, за която, в крайна сметка, инките получават заслуга. Той е дом на голямо разнообразие от диви животни, включително лами, алпаки и пуми.

Най-отдалечният от делтата извор в Амазонската речна система е достъпен от долината Колка през Тути (на 5120 метра). А за начало на река Амазонка, по изследвания от 2007 г., е приет официално потокът Кархуасанта, който извира от ледниците на високия 5597 м. връх Невадо Мисми в Андите (или триъгълничето, покрото със сняг, в горната част в средата на снимката).

Извора на река Амазонка, Перу
Долината Колка и извора на река Амазонка, Перу

→ Съвет: отделете си време, за да направите обиколка на каньона. Терасите са зашеметяващи.

Перуанските Анди

Величествените Анди! Обичам планината и пътуването през Андите нямаше как да ме остави равнодушна. Не отделях поглед от прозореца на автобуса, за да не изтърва някоя гледка, а спирането за почивки всеки път беше вълнуващо преживяване.

Андите са най-дългата континентална планинска верига в света, образуваща непрекъсната планина по протежение на западния край на Южна Америка. Диапазонът на планинската верига е с дължина 8900 км, широчината е от 200 до 700 км и средната височина е около 4000 м. Андите се простират от север на юг през седем южноамерикански държави: Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия, Чили и Аржентина. Второто по височина планинско плато в целия свят се намира на територията на Андите – това е платото Алтиплано (Altiplano). В Андите има над четиридесет вулкана, които се намират на различна височина, а част от тях успях да видя в далечината по време на пътуването.

Алпаки на фона на Андите в Перу
Алпаки на фона на Андите

Перуанските Анди са дом на изключително разнообразие от флора и фауна, което не може да се намери никъде другаде. Тук се срещат викуни, лами, алпаки, гуакано, розово фламинго, ендемични видове от флората и фауната. Ламите и алпаките са синоним на Перу и са формирали важна част от местната култура и фолклор в продължение на хиляди години. Служели са на хората като товарни животни за транспортиране на стоки през планините, но също и за храна. Националното животно на Перу, викунята, е по-малко опитомена, но високо ценена заради вълната.

Викуни в Алтиплано Перу
Викуни в Алтиплано
Розово фламинго Перу
Розово фламинго на път за Пуно

 

Амазонската джунгла

Амазонската джунгла e жив дишащ организъм. Растителността, животинския свят, звуците, влажния задушлив климат, опасностите, които крие и те карат да си нащрек непрекъснато, хапещите насекоми, проливния дъжд, отварят сетивата и карат всяка частица от тялото ти да трепти. В джунглата се чувствах истински жива и бях щастлива, че съм там. Чувствах се у дома.

Амазонската джунгла Перу, Острова на маймуните
Острова на маймуните

Перуанска Амазония, неофициално известна като Перуанската джунгла, е областта на тропическите гори на Амазонка, включена в територията на Перу, на изток от Андите до границите с Еквадор, Колумбия, Бразилия и Боливия. Този регион обхваща 60% от страната и се характеризира с висока степен на биоразнообразие. Перу има втората по големина част от тропическите гори на Амазонка след бразилската Амазонка. За любителите на природата едно пътуване до Перу не би било пълно без изследването на най-голямата тропическа гора в света. Където и да отидете, ще имате шанса да опознаете дивата природа и нейните обитатели. А ако сте почитатели на екотуризма, това е вашето място.

Алигатор на брега на река Мадре де Диос Амазонска джунгла Перу
Алигатор на брега на река Мадре де Диос

Градът в джунглата Пуерто Малдонадо се води южната врата към джунглата на Амазонка. Река Мадре де Диос минава през него и се пресича с националния резерват Тамбопата. Дървените лодки, задвижвани от малък мотор, са най-лесният начин за придвижване по реката, а водните пътища осигуряват достъп до десетките еко селища по цялото й протежение, както и до различни природни резервати, в които процъфтяват флората и фауната.
За да успеете да се потопите в джунглата, предвидете минимум 2 -3 нощувки в някоя еко лоджа насред тропическите гори. През деня, а защо не и през нощта, когато джунглата се разбуди, наемете гид, който да ви разведе из тайнствените пътеки, да извика и да ви покаже някои от обитателите, да ви откара до скрити лагуни, където каймани и видри, а понякога и ягуари се къпят на слънце. Вечерта се насладете на залеза, а след като се стъмни, се отпуснете в хамака, заслушайте се в звуците на нощната джунгла и се потопете в ароматите на екзотичните цветя.

Къде да отседнете?

Най-добре изберете някое еко селище насред джунглата. Но ако не сте толкова авантюристично настроени, може да отседнете в населеното място. Всички хотели и хостели предлагат трансфер и организирани екскурзии по реката и в джунглата.

 

→ Препоръка: Задължително наемете гид, не тръгвайте в джунглата сами! Колкото и да изглежда романтична, джунглата крие редица опасности.

Носете със себе си вода и репелент срещу тропически насекоми. Желателно е да сте облечени в леки памучни дрехи, които да покриват откритите части на тялото ви.

 

Ойантайтамбо

Пищният каменен комплекс, изграден в скалите в Свещената долина на инките, ме впечатли изключително много. Археологическият обект е на второ място по важност след Мачу Пикчу и се намира на надморска височина от 2792 м в провинция Урубамба, регион Куско.

Този внушителен обект е съществувал още преди инките и много учени смятат, че комплексът произхожда от културата Аймара, която се простира до северозападната зона на Куско. По-късно, по време на разширяването на Куско в началото на 1400 г., аймарасите се стремяли да построят серия от контролно-пропускателни пунктове, за да защитят този град от инките. Въпреки това, суверенен и решителен воин инка, наречен Пачакутек успял да завладее Аймарас и Ойантайтамбо. Именно той наредил укрепването на крепостния комплекс с новите сгради и наблюдателните кули, които познаваме днес. Със смъртта на Пачакутек градът преминал във владението на своя Панака (семейство на суверена на инките, включващо съпруги, чичовци, братя и много синове).

По време на испанското завоевание градът на инките е използван като крепост от Манко Инка Юпанки, краля на инките, който бил изтласкан от Куско до дълбините на джунглата от испанците през 1537 г. Загубвайки Куско, кралят намерил убежище в Ойантайтамбо, който се превърнал в крепостно убежище срещу честите испански нашествия.

Основните обекти в комплекса включват огромния Храм на слънцето и фонтана Баните на принцесата. Старият град на селото е мрежа от калдъръмени улици и кирпичени сгради от ерата на инките.

Ойантайтамбо, Свещената долина на инките Перу
Ойантайтамбо, Свещената долина на инките
  • Билет за вход може да си закупите оттук.
  • Не пропускайте и да се разходите из селото.

Чивай

Чивай (Chivay) е типичен перуански град, който се намира на над 3600 метра надморска височина в Андите. Наричат го „вратата към Колка каньон“, защото се намира в горната част на каньона и от тук тръгват маршрутите към него. Произходът на града датира от времената преди инките. Там са живели Collawas и huts, наследници и фалшификатори на културите Wari и Tiahuanaco. По-късно тези заселници се присъединили към империята на инките. След испанското завоевание градът има голямо значение поради златните, сребърните и оловните мини.

Въпреки туризма, 5000-те жители на Чивай поддържат много от своите обичаи и традиции. Общността в района е много привързана към своите традиции и вярвания.

В близост до Чивай се намират Термални води La Calera. Този комплекс разполага с 5 отопляеми басейна, като използваната вода е с вулканичен произход и помага за редица заболявания. Удоволствието да се отпуснеш в горещата вода с леден коктейл в ръка, а срещу теб да се издигат Андите, е божествено.

На главната улица в Чивай Перу
На главната улица в Чивай Перу

Остров Такиле в езерото Титикака

Следват два острова в езерото Титикака, в които местните хора пазят обичаите, занаятите и съхраняват културното наследство на предците си. Такива места винаги са ме вълнували и впечатлявали, защото е наистина безценно да се докоснеш до традициите, бита и хората на мястото, което посещаваш. Да, факт е, че са се првърнали в туристически дестинации, но и местните хора трябва да оцеляват по някакъв начин и да изхранват семействата си.

До Такиле се стига с лодка от град Пуно, който се намира на брега на езерото Титикака, като разстоянието е 45 км. Островът е с площ от 5,72 км2, а размерите му са 5,5 км на 1,6 км. Най-високата му точка е 4050 метра, а главното село се намира на 3950 метра надморска височина. На острова живеят около 2200 души, известни като Taquileños. Езикът, на който говорят е, пуно кечуа. Taquileños са известни със своите фино ръчно тъкани текстилни изделия и облекла, които се считат за едни от най-висококачествените в Перу.

Популярен занаят е плетенето, но специфичното е, че се практикува само от мъже, които започват да се обучават на занаята от ранна детска възраст.

Остров Такиле Перу
Плетач

Жените пък са ангажирани в преденето на вълна и боядисването й с естествени оцветители, получени от растения и минерали. Те тъкат и Chumpis, широките колани, носени от всички в общността на Такиле.

Остров Такиле, Перу
Жена тъче на стан, остров Такиле

През 2005 г. „Такиле и неговото текстилно изкуство“ са обявени от ЮНЕСКО за „Шедьоври на устното и нематериално наследство на човечеството“.

Остров Такиле Перу
Пазара в Такиле

 

→ Препоръка: Отделете време и да се разходите по брега на езерото, има невероятни гледки.

Остров Урус в езерото Титикака

Уру са потомци на една от най-древните културни групи в Америка и произлизат. Малко се знае за тяхната мистериозна история. Легендата разказва, че хората Уру произлизат от от най-ранните обитатели на езерото Титикака, говорещите вече изчезналия език Пукина. Техният роден език уру е бил изоставен преди около петстотин години, тъй като те започнали да търгуват и да се женят с континенталното племе аймара, и сега общуват предимно на езика аймара. Въпреки че са загубили родния си език, те са съхранили много други уникални аспекти на оригиналната си култура. Те са запазили плаващия начин на живот в продължение на стотици години, който създали, за да се защитват от нахлуващи групи. Уро строяли подвижни острови от ендемичното растение тотора. Ако се появяла заплаха, те можели просто да преместят островите си другаде в езерото. Въпреки че тази тактика сработвала известно време, и инките, и испанците в крайна сметка откривали островите.

Островите Урос се намират от перуанската страна на езерото Титикака, на няколко километра от Пуно, главния град на брега на езерото. Островите отначало са били по-близо до средата на езерото, но са преместени и възстановени по-близо до брега след опустошителна буря през 1986 г.

Островите Урос, езерото Титикака, Перу
Плаващите острови Урос

Островите Урос и Такиле може да посетите с еднодневен тур с лодка от Пуно

Куско

Куско е град в югоизточно Перу близо до долината Урубамба в планинската верига на Андите. Той е столица на регион Куско и на едноименната провинция. Градът е седмият по население в Перу с жители почти половин милион души. Намира се на надморската му височина около 3400 м.

Кратка история на Куско

Куско е бил столица на империята на инките от 13-ти век до испанското завоевание през 16-ти век. От 1983 г. Куско е обект на световното наследство на Юнеско. Той е основна туристическа дестинация с повече от 2 милиона посетители годишно. По конституция от 1993 г е определен за историческа столица на Перу.

Перу е дом на безкрайност от археологически обекти, които разказват за древната история на страната. И сред всичките си прекрасни дестинации, Куско ни предлага голямо разнообразие от комплекси и места на инките, които да открием. И когато говорим за Куско, имаме предвид и близката Свещена долина на инките. В тази красива долина ще откриете серия от много важни места, сред които Олантайтамбо. Древният храм и крепост на инките, разположен в северозападната част на долината, е известен като последния бастион на инките в Андите, а днес включва и град, разположен недалеч от археологическия обект със същото име.

Какво да посетите в Куско, някои предложения ще откриете тук, а аз ще подготвя допълнителна публикация на база видяното.

Куско Перу
Светлините на Куско

Къде да отседнете в Куско?

Hotel Hacienda Cusco Centro Historico

<Amaru Colonial

<Hosteria de Anita

Други места за настаняване ще откриете тук.

 

Линиите и геоглифите на Наска и Палпа

Наска, Перу

Линиите Наска в южно Перу са група предколумбови геоглифи, гравирани в пустинните пясъци. На площ от близо 1000 кв. км могат да се видят около 300 различни фигури, включително на животни и растения.
Геоглифите са създадени между 500 г. пр. н. е. и 500 г. сл. н. е. Повечето линии са прави, но има и фигуративни на животни и растения. Общата дължина на всички линии е повече от 1300 км, а групата покрива площ от около 50 км2. Линиите обикновено са с дълбочина от 10 до 15 см и са направени чрез премахване на горния слой от червеникаво-кафяви камъчета, покрити с железен оксид, за да се разкрие жълто-сив подпочвен слой. Ширината на линиите варира значително, но повече от половината са широки малко повече от 33 см. Най-големите са дълги около 370 м. Линиите са част от древна напоителна система, която е позволявала на хората да се сдобиват с вода.
Фигурите са с различна сложност. Стотици са прости линии и геометрични фигури; повече от 70 са зооморфни дизайни, включително колибри, паяк, риба, кондор, чапла, маймуна, гущер, куче, котка и човек. Други форми
включват дървета и цветя. Учените се различават в тълкуването на целта на дизайните, но като цяло им приписват религиозно значение. Линиите и фигурите на Наска са определени през 1994 г. като обект на
световното наследство на ЮНЕСКО.

 

Наска Перу
Маймунката

→ Препоръка: купете си предварително билет оттук, т.к. напливът е огромен.

→ Важно: носете си международния паспорт, ще ви го изискат на летището. Бъдете подготвени, че ще ви претеглят на кантар преди да ви качат в самолета и пилотът ще ви настани спрямо килограмите ви.

Геоглифите на Палпа, Перу

Геоглифите в провинция Палпа се приписват на културата Паракас, която предхожда културата Наска.
За разлика от линиите Наска, фигурите на Палпа представляват в по-голямата си част човешки същества. Освен това фигурите на Наска се виждат само от високо, а геоглифите на Палпа са създадени по склоновете на планините и е възможно да се видят от околните села.
Повечето геоглифи в Палпа са направени чрез премахване на тъмния камък от повърхността на пустинята. По този начин се показва по-светлия слой отдолу. В резултат на това се генерират чисти линии със забележителен контраст. Първите проучвания предполагат, че геоглифите са церемониални пътища или места за поклонение или че са свързани с напоителни системи или астрономическия календар. Но като се вземат предвид географията, околната среда и андийските вярвания и традиции, по-вероятно е геоглифите да са направени за ритуали, свързани с водата и плодородието.
Геоглифите на Палпа Перу
Геоглифите на Палпа

Входът до резервата е безплатен. Има кула, на която може да се изкачите и да разгледате фигурите от високо.

Островите Байестас

Харесвам дивата красота на природата и пустошта. Затова съвсем заслужено включвам островите Байестас в тази импровизирана класация.

Идеалните условия, създадени от Хумболтовото течение, позволяват животът на островите и близкия полуостров Паракас да процъфтява. Студеното течение изтегля вода от дъното на океана, изнасяйки както по-ниски температури, така и хранителни вещества на повърхността.
Островите са дом на пингвините Хумболт, кормораните от Гуана, една от най-големите колонии морски лъвове и тюлени в Южна Америка, както и различни морски птици.
Три са основните острови от групата Байестас: Ballesta Norte, Ballesta Central и Ballesta Sur. Те не влизат в рамките на националния резерват Паракас, а принадлежат към Националната резерватна система на островите Гуано. Достъпът до бреговете им е забранен и наблюдението на животните, дивата природа, арките и пещерите се осъществява от лодката.

 

Островите Байестас Перу
Островите Байестас

За да посетите островите Байестас, трябва да наемете лодка от пристанището в Паракас. Условия и цени ще намерите тук.

Арекипа

Белият град на Перу няма как да те остави безучастен с изисяващите се наоколо вулкани и колониалната си архитектура.  Наричан е „белия град“, защото много от сградите в района са изградени от бял камък.Той е вторият по важност град в Перу след Лима и вторият по популярност сред туристите след Куско.

Плаза Майор Арекипа Перу
Плаза Майор

Арекипа се намира се в южния крайбрежен регион на Перу точно под ръба на Алтиплано, на 2380 м надморска височина и заобиколен от три впечатляващи вулкана – Мисти, Чачани и ПичуПичу. Градът е част от т. нар. „Туристически коридор Южно Перу“, заедно с Наска, Пуно и Куско, но за разлика от тях в града няма артефакти или руини на инките.  С почти 500-годишна история от основаването си Арекипа въплъщава богата комбинация от местни и испански колониални култури и е зо ,ЮНЕСКО го обяви а обект на световното наследство.

Арекипа, Перу
Арекипа, Перу

В Арекипа има безкрайно много обекти и забележителности. Това е едно от любимите ми места в Перу и категорично заслужава отделна публикация.

 

Къде да отседнете в Арекипа?

Активности:

 

Лима

Няма как да не включа и Перуанската столица в тази класация. Лима е интересна, многолика и много различна от останалата част на Перу.

Кратка история на Лима

Столицата на Перу е основана в долината на река Римак от Франсиско Писаро на 18 януари 1535 г. и е наречена Градът на кралете. Лима процъфтява през 17-ти век като център на широка търговска мрежа, която интегрира вицекралството на Перу с Америка, Европа и Далечния изток. Градът се превръща в център както на богатство и власт, така и в място на най-престижните центрове за обучение в Перу. От края на 17-ти до средата на 19-ти век обаче Лима расте изключително бавно както по площ, така и по отношение на населението. Градът е опустошен от силно земетресение през 1746 г. и въпреки че е възстановен по грандиозен начин, той остава политически консервативен и социално разслоен. Лима запазва своята лоялност по време на борбите за независимост на Латинска Америка в началото на 19 век, като Перу става последната континентална колония, която обявява своята независимост от Испания през юли 1821 г.

Колониалната архитектура на Лима, Перу

През 1988 г. ЮНЕСКО обявява историческия център на Лима за обект на световното наследство заради неговата оригиналност и множеството исторически паметници, построени по времето на испанското присъствие.
Двореца на архиепископа, Плаза Майор Лима Перу
Част от Двореца на архиепископа, Плаза Майор

Баранко

Баранко е един от най-артистичните и културни квартали в Лима с множество художествени галерии, стрийт арт и кафенета с музика на живо. Освен това бохемският квартал е дом и на красиви паркове, плажове и живописни гледки към океана.
Баранко, Лима Перу
Ключът към сърцето ми – Баранко, Лима

Мирафлорес

Някога Мирафлорес е бил рибарско селище на брега на Тихия океан. Заради отличното си местоположение с течение на времето започва да се посещава от все повече хора от вътрешността на страната и туризмът започва да се развива.
В настоящето Мирафлорес е не само туристическият район на Лима, но и неговият бизнес център. Тук са концентрирани модерните бизнес сгради и съвременните търговски центрове. Това е кварталът, в който живеят много перуанци от висшата класа. Но освен лъскавите сгради в Мирафлорес е пълно с добре поддържани паркове, обсипани със зеленина и цветя. Не случайно кварталът е кръстен така – Мирафлорес (от испански – да гледаш цветята).
Мирафлорес Лима Перу
Защото слънцето е живот, Мирафлорес, Лима

Къде да отседнете в Лима?

В Лима цените са вече малко по-високи от другите места в Перу, но това е съвсем нормално за една столица. Предлагат се различни типове хотели, хостели, апартаменти и къщи за гости. Изборът е голям. Ето някои от местата, в които може да отседнете:

 

Уакачина

Завършвам тази публикация със залез от пустинята. Уакачина за мен беше микс от абсолютно противоположни емоции и изживявания. Важното е, че положителните моменти имат превес и прекрасните моменти надделяват. В крайна сметка пазим само хубавите спомени, нали?
Оазисът Уакачина (Huacachina) е единственият естествен оазис в Южна Америка и е дом на най-големите пясъчни дюни на континента. Намира се в южната част на Перу на 5 часа път от Лима и на 15 минути от град Ика. Оазисът се е образувал благодарение на подземен воден поток, който генерирал растежа на растения и дървета в средата на пустинята Ика.
Перуанците полагат изключителни усилия го запазят и да съхранят растителността, която основно се състои от палми, евкалипти и рожкови дървета.
Като естествен оазис, Уакачина е една от любимите туристически дестинации на перуанци и чужденци от десетилетия. През 60-те години е бил известен летен курорт с къщи, хотели, крайбрежна алея около лагуната и дори спа център за процедури. Днес Уакачина се посещава от стотици хора, привлечени от идеята да участват в екстремна обиколка на дюните с бъгита, спускане със сандборд, летене с парапланер или просто да се наслядят на залеза в пустинята, а след това да се потопят в нощния живот.
Уакачина Перу
Залез над пустинята

Къде да отседнете в Уакачина?

Повечето хотели и хостели разполагат с външна градина и басейн. По-приключенски настроените могат да нощуват в камп в пустинята под милиардите звезди, греещи над Перу. Ето и някои предложения:

 

Надявам се тази статия да ви е била интересна и полезна. Ако е така, моля да я споделите.

Ако имате въпроси, предложения или искате да научите нещо повече за някое от местата, оставете коментар или ми пишете.

Може да се заинтересувате и от: Гватемала – страната на вечната пролет

Антигуа – колониалното бижу на Гватемала

За Гватемала и хората

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *