Южна Индия – 8 причини да посетите тази магична страна

Южна Индия – 8 причини да посетите тази магична страна

by Elena Koleva
Южна Индия, Азия

Ако трябва да опиша Южна Индия с една дума, то тя ще е живот. Не съм била на друго място по света, което да излъчва толкова много живот и да те накара да ококориш широко очите си, да отвориш сърцето си, да искаш да прегърнеш всичко, което те заобикаля наоколо, и да те накара да изкрещиш: аз живея! Южна Индия ме накара да се чувствам жива всяка секунда. Тази магична и очарователна, тайнствена и непозната страна с богата вековна история, страна на слонове, махараджи, красиви жени, тайнствени ритуали, Кама Сутра, изкушаващи аромати и възбуждащата сетивата храна, успя да ме погълне, доразбърка хаоса в мислите и преобърна чувствата ми. И ме накара да се влюбя – в нея.

Статията е публикувана в National Geographic Bulgaria и е пътепис на месец февруари в уважаваната медия.

Запознайте се с Южна Индия

Географски Южна Индия представлява полуостров с формата на огромен обърнат триъгълник, граничещ на запад с Арабско море, на изток с Бенгалския залив, на юг с Индийския океан и на север с хребетите Виндхя и Сатпура. Регионът включва щатите Керала, Тамил Наду, Карнатака, Андхра Прадеш, Телангана, както и териториите на Лакшадвип и Пондичери. Най-голям град е Бангалор, щата Карнатака с население 10,3 млн. души и световна IT столица.

В  Южна Индия се говорят 5 езици –каннада, малаялам, тамилски, телугу и тулу. Тези езици са дравидски и са се развили преди близо 5000 години. В настоящето се говорят от повече от 240 милиона души. Дравидските езици не са свързани с езиците на други известни индоевропейски езикови семейства.

По отношение на религията в Южна Индия около 83% от населението изповядва хиндуизъм (думата се среща и като индуизъм). Ислямът е втората разпространена религия сред около 11% от населението, докато християнството се изповядва от 5%. Кастите са застъпени и тук, но правилата не се спазват толкова строго, както в Северна Индия. Вратичка за най-нисшата каста да избяга от тежките кастови порядки е да смени религията си. Много хора прибягват до тази възможност като заменят хиндуизма с католицизма.

Средното ниво на грамотност в Южна Индия е около 73%, докато за цялата страна е около 60%. Щатът Керала се слави с най-образованото население в цяла Индия – 91%. В Керала медицинското образование е на изключително високо ниво, а лекарите и медицинските сестри са търсени и добре платени кадри в цял свят. В Керала просперира и частното образование, в което децата още от първи клас изучават всички предмети на английки език, но финансовото състояние на родителите не гарантира непременно прием в частно училище, кастовото разделение играе роля и тук.

По отношение на политиката южноиндийските щати избират проактивно управление, което прилага прогресивни политики в образованието, здравеопазването и индустрията.

Южноиндийските щати са по-чисти от северноиндийските поради няколко причини. Хората в Южна Индия са фокусирани силно върху чистотата и хигиената. Те вярват, че е от изключителна важност нещата да са чисти. Градовете имат по-добра инфраструктура и системи за управление на отпадъците. Широко застъпена е и политиката срещу използването на пластмаса, а табели с надпис Non-plastic са поставени навсякъде.

Но какво прави Южна Индия наистина толкова специална, различна и предпочитана дестинация? Ето моите 8 причини да я посетите:

Климат

Ако сте любител на топлото като мен и искате да избягате от студа и зимата по нашите географски ширини, то Южна Индия е перфектната дестинация за вас. С целогодишно високите си температури и влажния си климат, Южна Индия е истински тропически рай. Зимите обикновено са най-сухи, със сравнително малко валежи между ноември и април, въпреки че в щата Керала има вторичен мусон от средата на октомври до средата на ноември. Може да посетите Южна Индия през цялата година, но все пак най-доброто време е между ноември и март.

Природата в Южна Индия

Зашеметяващата дива природа несъмнено е една от основните причини да посетите Южна Индия. Дом на фантастични златни плажни ивици, закътани заливи, живописно красивите планини Западни Гати, тревисто зелени хълмове, осеяни с чаени плантации, дълбоки реки, кристално чисти езера, безброй водопади и буйни джунгли, Южна Индия наистина е удивителна. 

Ето и някои от местата с най-красива природа.

Природата на Южна Индия

Природата на Южна Индия

Щата Керала, Южна Индия

Наричан „Собствената страна на Бога“, щатът Керала е един от най-живописните щати с тропическия си климат, уханните диви цветя, буйната зеленина, оризищата и високите тънки кокосови палми, подредени сякаш в редица. Истински рай за любителите на природата, фауната на Керала включва голямо разнообразие от животни като азиатски слон, бенгалски тигър, леопард, елен замбар, лангури, летящи катерици, които живеят в над 25 резервати и национални паркове. Любителите на птиците ще останат приятно изненадани от около 453-те им разновидности, които се срещат тук и включват редки видове като индийския сив носорог и ориенталския бухал. Керала също е чудесно място за посещение на плантация за подправки или чай, а любопитен факт е, че именно тук се произвежда 97% от националното производство на черен пипер.

Каналите на Керала

Каналите на Керала представляват мрежа от лагуни, езера, взаимосвързани канали, реки и заливи, които образуват повече от 900 километра водни пътища, наподобяващи истински лабиринт. Около каналите са разположени малки и големи села, оризища и селскостопански земи. И тук животът тече с пълна сила.

Каналите на Керала, Южна Индия

Каналите на Керала

Наемете плаваща къща от Алепи и се плъзнете по спокойните хипнотизиращи води на каналите. Обърнете внимание колко умело се навигират плаващите къщи в интензивния трафик, включващ различни плавателни съдове. Определено ще останете изненадани от някои начини на придвижване.

Докато пиете коктейла си на терасата на плаващата къща, наблюдавайте как протича живота в селата, разположени около каналите. Ще видите хора, които вършат ежедневната си домакинска работа на брега или работещи в оризищата наоколо, заобиколени от кокосови горички и тучен зелен пейзаж. Ще минете и покрай различни кутанад – райони, където земеделието се извършва под морското равнище.

За едно наистина магично изживяване останете да прекарате нощта на борда. Плаващите къщи акостират нощем, за да не се оплитат в близките риболовни мрежи. Насладете се на залеза, погледайте милиардите блещукащи звезди и не пропускайте да посрещнете изгрева на слънцето рано сутринта, когато всичко наоколо е обляно от мека светлина, обгърнато е в тишина и бавно започва да се пробужда за живот.

Плаваща къща, Каналите на Керала, Южна Индия

Плаваща къща и къща на брега, каналите на Керала

Плаващите къщи се наричат кетувалам (Kettuvallam). Корпусът им е дървен, а покривите са сламени. Материалите, които се използват за строителството на една плаваща къща, са тиково дърво, бамбукови стълбове, кокосови влакна, въжета.

Кетуваламите са използвани още от древни времена за превоза на хора и стоки, но през последните години дизайнът им е променен с туристическа цел. В настоящето плаващите къщи са оборудвани с напълно обзаведени единични, двойни и тройни стаи, които разполагат със собствен санитарен възел.

Изгрев, каналите на Керала, Южна Индия

Изгрев, каналите на Керала

Чаените плантации на Мунар, Южна Индия

Мунар се намира в планините Западни Гати в щата Керала и е познат с безкрайните си зелени хълмове, осеяни с живописни чаени плантации, създадени в края на 19 век. Интересен е контрастът между плантациите, създадени от британците, с правите им консервативни линии и плантациите, създадени от индийците, които изглеждат на пръв поглед хаотични, но само на пръв поглед. Мунар е перфектното място да се потопите в свежата планинска атмосфера. Регионът е с надморска височина от 1500 до 2695 м.н.в. с най-висока точка връх Анамуди и изобилства от водопади.

Някога курорт за елита на британския радж, Мунар е заобиколен от Националния парк Еравикулам (Eravikulam), в който обитава застрашената планинска коза Нилгири тар (Nilgiri tahr). Тук расте и красивото цвете неелакуринджи (neelakurinji), което цъфти веднъж на всеки 12 години.

Освен панорамната обиколка на чаените плантации, не пропускайте възможността да посетите и плантация за ароматни местни подправки, кафе или освежаващ чай, където ще научите как се отглеждат, обработват и ще имате шанса да ги опитате.

Чаените плантации на Мунар, Южна Индия

Чаените плантации на Мунар

Самият Мунар представлява типично индийски град с обичайните магазини, пазари, храмове и църкви, но околните хълмове създават една наистина приятна атмосфера. Мунар е популярно място за пазаруване на чай, подправки, етерични масла и ръчно изработен шоколад.

Планините Западни Гати, Южна Индия

Западните Гати, известни още като планинската верига Сахядри, се издигат успоредно на западния бряг на Индийския полуостров и обхващат площ от 160 000 км2 в участък, дълъг 1600 км. Близостта до Арабско море е  определяща за перфектните температури през цялата година. Осеяни с живописни пътеки и пътища, водопади, езера и спиращи дъха гледки, Западните Гати приютяват голяма част от флората и фауната на страната, а много от видовете са ендемични за този регион. Западните Гати са обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 2012 г. и са една от 36-те горещи точки на биоразнообразие в света. Малко познат факт е, че тази планинска верига всъщност е по-стара от Хималаите.

Водопад в планините Западни Гати

Водопад в Западните Гати

Гоа

Макар официално, поради исторически и културни причини, да не влиза в границите на Южна Индия, най-малкият щат на страната без никакво съмнение може да бъде причислен географски към нея. Гоа попада постоянно в класациите като едно от най-приятните места за живеене в Индия. И има защо. Със златните си пясъчни плажове по крайбрежието на Арабско море, скрити девствени заливи, буйна растителност и прекрасен климат с температури, вариращи целогодишно между 20 и 30 градуса, Гоа е мястото, където може да се отдадете на почивка, да се докоснете до духовната си страна или да се потопите в оживения нощен живот. Португалското колониално наследство допълнително внася привлекателност и колорит в региона.

Красивите изгреви и залези в съчетание с прекрасните условия за плуване или гребане с лодка и каяк в Арабско море, пешеходните разходки по безкрайната плажна ивица, еко кафенета, бунгала на плажа, ресторанти на брега на морето, музика на живо, магазини за сувенири и индийски стоки, създават невероятната атмосфера на Гоа.

Плажът Палолем в Гоа, Южна Индия

Плажът Палолем в Гоа

Резервати

Територията на Южна Индия е богата на резервати и национални паркове. Само в щата Керала те са над 25, като най-големият от тях е Националният парк Перияр, който можете да разгледате пеша, с джип, лодка или сал. Западните Гати са дом на четиринадесет резервати за диви животни, заобиколени от туристически пътеки.

Два са резерватите, които имах щастието да посетя – Нагархоле (Nagarhole National Park and Tiger Reserve) и Бандипур.

Известен още като Национален парк Раджив Ганди, Нагархоле е част от биосферния резерват Нилгири. Разположен в щата Карнатака, Нагархоле е обявен за 37-ия резерват за тигри в Индия. Животните, които се срещат тук са бенгалски тигър, петнист елен, слон, индийски бизон, азиатски леопард, диво куче, златен чакал, хиена, сива мангуста, ленива мечка, замбар, лаещ елен, индийска гигантска летяща катерица и много видове птици. В близост до националния парк се намират села, училище, кафеена плантация, както и водопадите Ирпу.

Тигър в Национален парк Нагрхоле

Тигър в Национален парк Нагрхоле

Резерватът Бандипур също се намира в щата Карнатака. Обитаван е от тигри, индийски слонове, леопарди, замбари, лениви мечки, читали, петнисти елени.

Слонове в резерват Бандипур, Южна Индия

Слонове в резерват Бандипур

Препоръка: Дивата земя на джунглата е чудесно място да се насладите и слеете с природата. Резервирайте нощувка в някоя от местните лоджи.

Архитектурата на Южна Индия

Наричана „люлката на културата“, Южна Индия носи титлата „Най-богатите храмове в света“. И напълно заслужено, защото тук се намират важни културни забележителности, символи на богатата история и наследство, както и цели 7 от обектите на световното архитектурно наследство на ЮНЕСКО. Повечето храмове в Южна Индия са на хиляди години, променяни, укрепвани и разкрасявани от различни владетели. Те привличат милиони поклонници от цял свят както с изяществото си, така и със своите уникални ритуали и фестивали. Но категорично не само храмовете и историческите паметници стоят в основата на тази уникалност. Смесицата от архитектурни стилове, колониалното наследството, отечатъка, който са оставили различни нации и култури, всички те допринасят и придават един неповторим архитектурен облик на Южна Индия.

Ако разполагате с ограничено време, изборът ви кои точно от изящно резбованите храмове или архитектурни резервати да посетите, определено няма да бъде лесен. Затова се опитайте да се фокусирате само върху някои от тях като им отдадете заслуженото време.

Хампи

Наричан Изгубения град и често сравняван с Теотиуакан в Мексико, Хампи е великолепен град и някогашна столица на могъщата империя Виджаянагара. Основан през 14 век в централния източен регион на Карнатака на брега на река Тунгабхадра и разрушен от мюсюлманския султанат през 1565 г., Хампи е бил велик, богат и проспериращ град, известен като втори по големина град в света, след Пекин, с над 2000 забележителни паметника. В настоящето Хампи е част на световното архитектурно наследство на ЮНЕСКО от 1986г.

Спокойно може да наречете Хампи град-храм. Датиращ от 14-16-ти век, археологическият обект включва прекрасни храмове, представящи най-доброто от дравидската архитектура, красиви дворци, съчетаващи индуистки и ислямски стилове, крепости, портали, защитни стени.

Храмът Вирупакша

Може би един от най-известните храмове в Южна Индия е храмът Вирупакша. Посветен на Бог Шива, храмът е един от от най-блестящите примери за архитектурно майсторство, упражнявано по време на империята Виджаянагара. Храмът датира от 7-ми век и е заобиколен от три гопури (кули). Главната кула представлява внушителна структура на 9 етажа, висока 50 метра и построена през петнадесети век. Тя формира главния вход на храма. Обърнатата й сянка пада върху стена вътре в храма.

Храмът Вирупакша, Хампи, Южна Индия

Храмът Вирупакша, Хампи

 

Храмът Витала

Храмът Витала е истинско архитектурно съвършенство, илюстриращо забележителната креативност и красотата на въображението по време на дравидската епоха.

Три извисяващи се порти и високи сложно конструирани стени заобикалят храма. Топ атракциите са изящно резбованата Каменна колесница и музикалните стълбове.

Каменната колесница, Хампи, Южна Индия

Каменната колесница, Хампи

Дворецът Лотос

Дворецът е наречен така, защото наподобява формата на лотосов цвят. Централният купол наподобява пъпката на лотос, а балконът и проходите приличат на венчелистчета. На върха на двореца е бил изграден резервоар за вода, а водопроводни тръби са минавали през гредите и колоните, улеснявайки потока на водата през структурата и поддържайки я доста хладна дори през горещото лято. Дворецът е с отворен дизайн без стени. Трите етажа разполагат с дълги коридори и са поддържани от 24 колони. Стълбовете и арките са със сложни резби, смесица от индийски и ислямски стил.

Дворецът Лотос, Хампи, Южна Индия

Дворецът Лотос, Хампи

 

Заграждението за слонове

Заграждението за слонове се намира непосредствено зад двореца Лотос и представлява впечатляваща структура, която се състои от поредица куполообразни камери, използвани за подслон за кралските слонове от империята Виджаянагара. Тези камери са 11, а някои от тях са взаимосвързани. Цялата сграда е симетрична, а около централната кула са разположени по пет купола от двете страни, типично за ислямската архитектура. Това е една от малкото структури, които не са претърпели значителни щети по време на атаката на Моголите срещу Хампи, довела до падането на империята Виджаянагара през 1565 г. 

Оборите за слонове, Хампи

Оборите за слонове, Хампи

 

Двореца в Майсур

Красивият Майсур, дом на елегантни дворци, зашеметяващи храмове и зелени паркове, е наричан „Градът на дворците“, т.к. на територията му се намират цели седем. Разположен в щата Карнатака и смятан за негова историческа столица, Майсур е известен и с богатата си история и наследство. смесица от култури, религии и традиции.

Дворецът Майсур е смятан за един от най-великолепните и големи дворци в Индия. Бивше седалище на династията Вадияр и седалище на Кралство Майсур, дворецът съчетава индуски, готически, раджпутски и ислямски стилове.

Първият дворец в Старата крепост, построен през 14 век, известен като Стария дворец или Дървения дворец, е изпепелен по време на сватбата на Джаялакшамани, най-голямата дъщеря на Чамараджа Водеяр през 1896 г. Сегашната структура е построена от камък, тухли и дърво между 1897 и 1912 г. Дворецът е допълнително разширен през 1930 г.

Вторият най-посещаван обект в Индия след Тадж Махал е особено красив вечер в празнични дни и по време на празненства, когато не само дворецът, но и целият дворцов комплекс греят в безброй светлини.

Двореца в Майсур, Южна Индия

Двореца в Майсур, Южна Индия

Храмът Кешава

Храмът Кешава в Соманатапура е великолепен паметник на династията Хойсала и наскоро придобива статут на обект на Юнеско. Кралство Хойсала е било една от най-видните династии на Южна Индия и се е простирало от Карнатака до Тамил Наду и Андхра Прадеш. Южноиндийското изкуство и архитектура са процъфтявали по време на управлението на Хойсала.
Красивият храм Кешава е построен от генерал Соманата от династията и е посветен на Бог Кришна в три форми – Джанардхана, Кешава и Венугопала. За съжаление основният идол Кешава липсва, а идолите Джанардхана и Венугопала са повредени. Храмът е построен в периода 1254 – 1291 г., а надписите, гравирани върху плоча извън храма, предоставят подробна информация за времето, по което е бил построен. Платформата на храма е уникална със звездообразното си оформление, за което се смята, че е било използвано за ритуала „прадакшина“, задължителен ритуал на индуизма и будизма.

Прадакшина или Парикрама представялва ритуал, при който се обикаля храма по посока на часовниковата стрелка. Извършва се след традиционното поклонение (пуджа) и след отдаване на почит към божеството. Практикува се в индийските религии – индуизъм, будизъм, сикхизъм и джайнизъм.

Кешава е известен със своите фино резбовани вътрешни и външни стени. Таваните на храма изобразяват шестнадесет различни вида изкуство на Хойсала. На север, юг и запад от храма са разположени три светилища.

Храмът Кешава Южна Индия

Храмът Кешава

Храмът Минакши в Мадурай, Южна Индия

Известен като „Градът на храмовете“, Мадурай е културното сърце на щата Тамил Наду. Разположен на брега на река Вайгай, този древен град е потънал в историята и наследството на Тамил. Храмът Минакши Аман е посветен на Парвати и бог Шива и е изключителен както по отношение на религиозното и историческото си значение, така и по отношение на величествената си архитектура. Ако се чудите какво отличава храма Минакши Аман от всеки друг храм в Южна Индия, това е може би малко известният факт, че този храм, построен още през 1623-1655 г., е бил номиниран сред 30-те най-големи претенденти за едно от Седемте чудеса на Света. Впечатляваща е Залата на хилядата колони – грандиозно архитектурно произведение, за което се твърди, че е изградено от една скала.

Основното божество на този храм е Минакши, форма на богинята Парвати, която е издълбана в изумруден камък. Идолът има три гърди. Според преданията богинята Минакши била родена с три гърди, като се предполагало, че едната ще изчезне, след като срещне мъжа на живота си. Легендата гласи, че третата гърда наистина е изчезнала, когато Минакши срещнала бог Сундаресварар, форма на бог Шива.

Храмът Минакши, Мадурай, Южна Индия

Южната колона на храма Минакши, Мадурай

 

Храмът Брихадишвара, Танжавур

Славната династия Чола е построила редица архитектурни чудеса по време на своето управление през 11-ти и 12-ти век и едно от тях е храмът Брихадишвара в Танжавур. Посветен на Бог Шива, храмът е построен около 1010 г. и е типичен пример за дравидската архитектура. Великолепният комплекс е считан за един от трите „Велики живи храма на Чола“ и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Една от основните атракции на храма е голямата статуя на Нанди, свещеният бик на бог Шива, изваяна от една скала. Крепостни стени, богати на сложни скални произведения на изкуството, заобикалят храма и придават грандиозен вид на целия комплекс. Главната храмова кула е висока 66 метра и е най-високата по рода си в света. Цялата конструкция на храма е изградена от гранит. Основните „Гопурами“ или порталите към храма представялват прекрасни скулптури с множество детайли. Надписите и стенописите на храма разказват историята за възхода и упадъка на града.

 

Храмът Брихадишвара, Танжавур Южна Индия

Част от храмовия комплекс Брихадишвара, Танжавур

Китайските рибарски мрежи в Кочи

Форт Кочин, наричан също Кочин или просто Кочи, е смятан за може би най-странният град в Индия. Пристанищният град в Керала, известен като „Кралицата на Арабско море“, представлява интересна архитектурна смесица. Колониалният град, важен център за търговия с подправки в началото на 14 век, носи отпечатъка на португалци, британци, холандци, китайци и евреи. Неговото естествено пристанище, построено от португалците, продължава да бъде риболвен център с гигантските китайски рибарски мрежи, издигащи се грациозно от морето. В Кочи се намират и първата християнска църква в Азия, която пази останките на Васко да Гама, както и еврейската синагога Пардеси, построена през 1568 г.

Китайска рибарска мрежа, Кочи, Южна Индия

Китайска рибарска мрежа, Кочи

Църквата Дева Мария в Панджим, Гоа

Църквата „Дева Мария на непорочното зачатие“ се намира в Панджим, щата Гоа и в нея всеки ден се провеждат литургии на английски, конкани и португалски. Църквата в колониален португалски бароков стил е построена през 1541 г. като параклис на склона на хълм с изглед към град Панджим.

Църквата на Дева Мария на Непорочното зачатие, Гоа

Църквата на Дева Мария на Непорочното зачатие, Гоа

Култура, самобитност, ритуали

За да се потопите максимално в културата и бита на една страна, непременно трябва да посетете някой от традиционните празници или да участвате, дори само наблюдавайки, в типичен обичай или ритуал.

На сватба в Южна Индия

Различните културни и религиозни традиции в Индия имат свои уникални обичаи и ритуали, свързани със сватбите. Тези, за които ще прочетете по-долу, се отнасят за района на Майсур, щата Карнатака.

Пътуваме от Майсур към храма Кешава. Разстоянието е едва 30-тина километра, но ставаме свидетели на цели четири сватби по пътя. Денят е четвърти декември, понеделник, а понеделниците обикновено не са предпочитан ден за сватба. Оказва се, обаче, че индийците се допитват до астрологията преди да сключат брак, а датата 04.12. вещае хармония и е изключително благоприятна за предприемане на тази стъпка.

Първата сватба, на която станахме свидетели, беше на богати хора. Младоженецът, облечен в сватбена премяна, беше възседнал бял кон, а след него се точеше шествие от музиканти и танцуващи жени. Всичко това се случва на двулентов междуградски път като едната лента е окупирана от шествието. Представете си суматохата на пътя в делничен трафик, а всички сте чували как шофират индийците. Това, обаче, не смущаваше ни най-малко шествието. Според обичая то трябваше да направи три пъти кратка обиколка на улицата в района на залата, в която щеше да се проведе събитието, а това включваше и няколко пъти пресичане на улицата. Лудница!

На връщане от храма посетихме сватбата и като гости. Индийците са изключително гостоприемни и не бива да отказвате, когато ви поканят някъде. Залата беше огромна и пищно украсена. Присъстваха 5оо гости от близо и далеч. На сцената беше поставен диван, на който седяха булката и младоженеца и приемаха поздравления и подаръци от гостите си. Това беше вторият ден на сватбата, а сватбите в Индия продължават цели четири дни. През тези дни булката спи в дома на свекърите си, а бракът се консумира в последната, четвърта нощ.

Сватба в Южна Индия

Сватба в Южна Индия

На втората сватба наблюдавахме ритуала по подготовка на младоженеца за церемонията.
Сватбеният олтар (мандапа) се изгражда в деня на сватбата и младоженецът се посреща от бъдещата си тъща. Родителите на булката измиват краката на младоженеца, а след това ги накисват в жълта вода, т.к. жълтият цвят символизира брака. По-религиозните смятат младоженеца за проявление на Бог Вишну, който е дошъл да се ожени за тяхната дъщеря, проявление на богинята Лакшми. Родителите на булката поставят ръката на дъщеря си в ръката на младоженеца и дават дъщеря си.

Сватба, Южна Индия

Ритуал по измиване краката на младоженеца

След това младоженецът е помолен да държи ръката на булката, което се нарича „паниграханам“, и обещава на родителите на булката, че ще остане нейният спътник в живота. На финала младоженецът произнася три пъти следната мантра „Праведно, финансово, по желание, духовно, няма да се отдалеча от нея!!”

Шествието в Майсур

В Майсур случайно попаднах на пищно улично церемониално шествие, което включваше няколко групи музиканти с ударни инструменти, маскирана фолклорна трупа, която танцуваше, прожектор на колела, бутан от няколко човека и захранван от газова горелка, чиято цел беше да осветява огромна крава, пищно накичена с цветя и теглеща каляска с главния герой на шествието – огромен макет на тигър.

Шествието беше колоритно и шумно. Силните удари на барабаните пресичаха всеки мой опит да завържа разговор с някой от участниците и да разбера какво точно честват. Тигъра, то е ясно, но защо? Дали защото символизира султан Типи? Не разбрах. Участниците спираха през няколко минути, музикантите биеха барабаните с невиждана страст, танцьорите скачаха лудешки, размахваха саби, а хората наблюдаващи наоколо даряваха цветя и хвърляха по тигъра ориз за благословия. Беше изключително вълнуващо преживяване. Включихме се и ние в лудешките танци, а градусът се повиши неимоверно от гърмящите наоколо стотици пиратки.

Шествие в Майсур, Южна Индия

Шествие в Майсур

 

Церемонията в храма Минакши, Мадурай

Церемонията в този величествен храм представлява нощен ритуал, по време на който свещениците носят идол на Парвати в сребърна носилка, за да прекара нощта с Шива.

В храма присъстваха хиляди хора, голямата част от които бяха дълбоко религиозни. Интерес будеха пилигримите. Церемонията започна със силен камбанен звън, който оповести началото. Шествието се водеше от музиканти, следвани от свещеници, които разпръскваха наоколо благоуханни аромати и накрая идваше закритата каляска с идола на Парвати, носена на рамене от няколко души. Шествието обиколи храма, свещениците напяваха религиозни напеви. След това спря и ритуалът започна. По пода бяха изрисувани знаци с цветя. Светлината беше приглушена, а тътенът на барабаните, напевите, тежките аромати, които седнал на земята свещеник раздухваше непрекъснато, създаваха тайнственост, мистика и те пренасяха в една друга паралелна реалност.

Церемонията в храм Исаккон Шри Радха Кришна, Бангалор

Най-големият храм, посветен на Кришна, се намира в Бангалор. Вечерната церемония, Шаяна Арати, представлява уникално религиозно изживяване за посетителите на храма. Церемонията започва с речи, а на божествата се поднасят дарове, тамян, цветя, докато поклонниците пеят красива песен, придружена от музика. След това в залата тръгва религиозно шествие, което носи на вярващите визуална наслада и духовно възвисяване. Шествието обикаля храма три пъти като най-отпред вървят музикантите, следвани от танцьорите и колесницата с идола на Кришна. Вярващите се покланят в нозете на идола и идва ред на религиозните танци. Всичко това се случва на фона на високи богато изрисувани тавани и пищно украсен златен олтар.

Сутрешни ритуали в домакинството

Както споменах в началото, чистотата е важна за хората от Южна Индия. Още от детството се възпитава култура към чистотата. Денят започва с почистване на дома, входа, улицата отпред. Безброй индийци размахват малките си метлички в ранните часове на деня, за да почистят средата наоколо, а след това се пречистват и духовно, с молитва, която приключва с поставяне на съответните религиозни символи на челото (ранголи).

Храната в Южна Индия

Храната Южна Индия е истинско пиршество за сетивата. Със сигурност ще погъделичка вкусовите ви рецептори и ще ви накара да поискате още. Много пъти съм писала, че не съм кулинарен турист, но в Индия представите ми за храната тотално се обърнаха.

Южноиндийската кухня е рай за вегетарианците. Типичното южноиндийско ястие Талай Ваджай се сервира върху бананови листа и е безобразно вкусно. Състои  се от различни видове пикантни сосове със зеленчуци и ориз. Яде се с пръсти като се взема сос, който се добавя върху част от ориза, завърта се с пръсти и се прави топче, а готовата вече хапка се слага в устата. Сервира се с оризова тънка хрупкава питка и чашка с напитка, подобн на нашия айрян. В двете малки чашки на снимката са дессртите. Различни са, единият е по-кремообразен, а другият наподобява мляко с ориз, но е с карамелен вкус и кадифена консистенция.

Талай Ваджай, вегетарианска храна, Южна Индия

Талай Ваджай, вегетарианска храна

По крайбрежието храната е морска. Изключително е многообразието от непознати видове риби, скариди и всякакви морски дарове.

Морска храна, Южна Индия

Морска храна, Южна Индия

Къритата се приготвят с люти чушки, тамаринд, листа от къри и подправки, особено черен пипер, като се добавя кокосово мляко, което деликатно компенсира горещия вкус. Кокосовият орех в южноиндийската кухня се използва във всичките му форми – изсушен, настърган, нарязан, изцеден.

Масала доса е друго типично южноиндийско ястие, чийто произход е от град Удупи в Карнатака. Представлява тънка като хартия палачинка с пълнеж от картофено къри.

Масала доса, храна в Южна Индия

Масала доса,

Паротите са вид плосък хляб, подобен на гюзлеме, но много по-вкусен. Панир е меко сирене, което се поднася топло с пикантен сос и идеално върви в комбинация с парота. За любителите на месото интересно предложение е овнешкото (не, не бърчете нос, брутално вкусно е), известното Pandi Curry или свинско къри и говеждото печено на Kerala.

Престрашете се и опитайте уличната храна, ще бъдете удивени от вкусовете.

Хората на Южна Индия

Колкото и да е хубава една страна, колкото и природни и архитектурни забележителности да има, но не сте ли приет радушно от хората, вероятно няма да поискате да се върнете отново там. С радост мога да твърдя, че в Южна Индия това не се случи, а точно обратното. Хората бяха изключително мили и винаги усмихнати, въпреки бедността. С охота поздравяват и те заговарят, обичат и да се снимат.

Както писах и по-горе, хората от Южна Индия са изключително образовани. Образованието стои на пиедестал за тях. Владеят английски на перфектно ниво, така че общуването с тях не е никакъв проблем.

Южноиндийците са хора с по-тъмна кожа. Жените традиционно носят сари, обсипани са с бижута и носят дългите си коси прибрани на плитка. Мъжете носят вид саронг, който може да бъде или бяло доти, или цветно лунги с типични шарки батик. Дотито представлява парче палт, което се връзва на кръста като плажна къпа. Може да се носи дълго или краищата на плата да се затъкнат на кръста, което му придава вид на торбести шалвари.

Жените в Южна Индия

Жените в Южна Индия

Децата на Южна Индия са безкрайно любознателни и любопитни. Някои са по-срамежливи и се притесняват от камерата, други са по-смели и хич не се свенят да те заговорят. Много добро впечатление ми направи, че голяма част от обектите, които посетихме, бяха пълни с деца. От училищата редовно се органзизират екскурзии до различни места, свързани с историята на страната, археологически и културни обекти. Децата пътуват и с усмивка понасят несгодите на дългите пътувания и километрите, изминати в автобуси без климатик. По време на пътуването се смеят, слушат музика и се забавляват истински. Всички деца, дори и от най-затънтените селца ходят с униформи на училище.

Децата на Южна Индия

Децата на Южна Индия

Аюрведа

Много хора посещават Южна Индия заради Аюрведа. Аюрведа представлява древна индийска система за природна и холистична медицина, чиито корени идват от Керала. Преведено от санскрит, аюрведа означава “наука за живота” (на санскрит коренът Аюр означава “дълголетие” или “живот” и веда означава “наука”).

За разлика от традиционната медицина, която е фокусирана върху върху лечението на болестта чрез лекарства, Аюрведа дарява с познания как да се предотврати заболяване и как да се премахне причината за него, ако то се случи. Според Аюрведа, всеки човек се влияе от някои елементи повече отколкото от други. Това е така, поради тяхното пракрити или изначална природа, която Аюрведа категоризира в три различни доши:

  • Вата доша, в която доминират елементите въздух и пространство
  • Пита доша, в която доминира елементът огън
  • Кафа доша, в която доминират елементите земя и вода.

Масажите, обстановката и храната в аюрведа ритрийтите се счита, че имат дълготраен ефект върху тялото и ума. Но дори да си подарите само един аюрведичен масаж в някой от многобройните спа центрове, пак ще е от полза да освободете духа и тялото си.

Местните пазари

Пазарите са любимо място не само за хората, които обичат да пазаруват. На местните пазари може да се доближите максимално до бита на хората, да общувате с тях, да научите интересни факти за местните продукти и обичаи. В Южна Индия освен обособените места за пазар, ще срещнете и т.нар. улични пазари, на които цели улици са заляти с щандове за какво ли не или пък стоката е изложена дирекетно на земята.

Ето и едни от най-интересните пазари:

Цветния пазар в Майсур

Характерен за Девараджа маркет в Майсур е огромният цветен пазар. Стотици мъже, насядали директно върху сергиите, нижат едно по едно хиляди малки цветчета, от които се носи невероятен аромат. Цветните гердани и венци се използват в ежедневието, а по-пищните се използват като украса при различни събития или празници.

Цветния пазар в Майсур, Южна Индия

Цветния пазар в Майсур

Освен с цветния си пазар, пазарът в Майсур е популярен и с продуктите от сандалово дърво, различни подправки, етерични масла и копринени тъкани.

Другото, което буди интерес, са конусовидните купчини цветен прах Кумкума.

Кумкума е прах, който се прави от куркума или други местни материали. Куркумата се изсушава и се стрива с малко гасена вар, което превръща наситено жълтия прах в червен цвят.  Индийците използват кумкума за рисуване на различни символи върху челото си, които показват социална или религиозна принадлежност, а в миналото са разказвали и цели истории. Символът се нанася след сутрешната молитва. Според древното индийско вярване, в човешкото тяло са раположени седем енергийни точки, наречени чакри, които започват от основата на гръбначния стълб и завършват в горната част на главата. Шестата чакра, известна още като третото око, е центриран в челото точно между веждите и се смята, че е това каналът, през който човечекът се отваря духовно към Божественото.

Мунар

Мунар е царството на подправките, етеричните масла, чая, които може да откриете в редица специализирани магазини.

Интересен облик има пазарът с изключително добре организираните си и подредени сергии за плодове, зеленчуци, подправки и сушена риба.

Пазара в Мунар, Южна Индия

Пазара в Мунар

Рибарския пазар в Кочи

От рано сутрин до късно вечер рибарите в Кочи излагат богатия си улов от различни видове риби и морски дарове на брега на Арабско море. Пазарът сам по себе си е истинска атракция, освен ако не сте с чувствително обоняние. На гърба му се намират прочутите китайски риболовни мрежи, чудесно място за посрещане на изгрева или залеза.

Рибарския пазар в Кочи, Южна Индия

Рибарския пазар в Кочи

Хампи

Ако пазаруването е вашата стихия, то уличните пазари в Хампи ще са истински рай за вас. Тук ще откриете кожени изделия, музикални инструменти, каменни артефакти, предмети и сувенири, изработени от бананови влакна, текстилни изделия и интересни дрехи. Не забравяйте да вземете голяма чанта със себе си.

Търговка на пазара в Хампи, Южна Индия

Търговка на пазара в Хампи

 

Нядявам се от тази публикация да сте добили поне малко представа колко пъстра, цветна и разнообразна е Южна Индия. Страна на богата история и културни традиции, страна на изключителни архитектурни обекти и разнообразна природа, страна на приветливи и усмихнати хора, страна с невероятно вкусна храна, дразнеща сетивата и провокираща въображението.

 

Вижте още:

Самостоятелно пътуване до Мароко – полезни съвети

За Гватемала и хората

Самотраки – пътеводител за мистичния остров

 

 

[BTEN id=“1179″]

Абонирайте се и ще получите 10-дневен авторски маршрут до Сицилия,

както и препоръки за настаняване.

Related Articles

3 comments

apurba sarkar 07/02/2024 - 6:53 PM

Nice!!

Reply
Elena Koleva 09/02/2024 - 3:32 PM

Thanks!

Reply
Clarissa Chanay 19/03/2024 - 4:54 AM

Woah! I’m really enjoying the template/theme of this website.
It’s simple, yet effective. A lot of times it’s hard to
get that „perfect balance“ between superb usability and
visual appearance. I must say you have done a amazing job with this.
In addition, the blog loads super fast for me on Firefox.
Excellent Blog!

Reply

Leave a Comment

×