«If you can dream it, you can do it.»
Здравейте,
казвам се Елена Колева.
По образование съм икономист и работя в голяма американска компания в София.
По душа съм творец, а пътуването и фотографията са моята страст. Истински жива се чувствам, само когато съм на път. Движението и слънцето ми дават сила.
По пътуването се запалих още в невръстна детска възраст. Бях будно и любопитно дете. Нетърпелива да науча повече за света, в който живеем, се научих да чета сама на 4-годишна възраст. Жадно поглъщах книги и енциклопедии, но най-дълго време прекарвах сред страниците на един Атлас на света. Четях в захлас имената на далечени и непознати места, мислено повтарях очертанията на континенти и държави и тайничко се надявах някой ден да ги видя наживо.
Истинска буря се разрази в мен, когато на 8-9г. прочетох книгата на Жул Верн „Децата на капитан Грант“. Толкова дълбоко се потопих в историята и преживявах всичко заедно с героите, че и до ден днешен Патагония ми е мечта. Но смятам да я сбъдна съвсем скоро:). От тази книга се зароди и интересът ми към Южна Америка като цяло. Щастлива съм, че вече имах срещи с този континент, но те тепърва предстоят във времето. Мечтая да обиколя Южна Америка сама с раница и камера. А освен Патагония искам да осъществя пътешествие подобно на маршрута в книгата. Мечтите ми далеч не са скромни, но аз съм уверена, че един един ще станат реалност.
На 12г. за пръв път излязох извън пределите на България. Годината беше 1988, а пътуването беше до Италия. Участвах в танцов ансамбъл и бяхме поканени на турне в Южна Италия. Мястото беше областта Калабрия на носа на ботуша. Пътуването със стария раздрънкан автобус Чавдар отне два дни, но това, което видях през прозореца се запечата за дълго в мен. Срещнах един съвсем различен свят и осъзнах, че ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА.
Не си спомням точния момент, в който се запалих по фотографията, може би такъв няма. Откакто се помня, все снимам. С каквото имам под ръка. Снимала съм със сапунерки, телефони, полупрофесионални апарати. Вече разполагам с професионална техника, но не тя е най-важната. Важното е да съумееш да запечаташ момента и емоцията.
Последната година беше изключително вълнуваща за мен. Бих я нярекла годината на преодоляване на страхове и сбъдване на мечти.
Стъпих на 5000м. н.в., бях в подножието на вулкан, посетих пещера с останки на маите, която трябваше да се преплува, летях на Синята дупка и над Наска, посетих две пустини, две джунгли, 4 континента, правих шнорхелинг на втория по големина бариерен риф в света, насладих се на природни и архитектурни феномени. Открих неподозирани неща и за мен самата.
Пътешествайте с мен, приключенията тепърва предстоят!
«If you can dream it, you can do it.»