Филипините програма 2027 | от дивото Себу до райските плажове на Боракай

Среща на летище София и полет към Манила през Истанбул.

Предстои ни пътуване, което постепенно ще ни изведе далеч от ежедневието – към свят, в който времето тече по различен начин.

В 18:10ч., местно време, пристигаме в Манила – първата ни среща с Филипините.

Град, в който Азия се усеща във въздуха – аромат на тропици, топла вечерна светлина и шумът на милионен мегаполис.

Трансфер до хотела и време да си починем след дългия път, преди истинската магия да започне.

Закуска. Трансфер до летището в Манила. Полет до Бусуанга, Корон.

Настаняване, обяд и кратко време за почивка. Следобед започва първото ни запознанство с Корон.

В 16:00 ч. тръгваме към Mount Tapyas – хълмът, от който се разкрива една от най-красивите панорамни гледки към Корон и околните острови. Тук-туци ще ни закарат до подножието, а оттам ни очакват 724 стъпала нагоре. По пътя има пейки и беседки, на които можем да спираме за кратка почивка, а повярвайте ми – гледката от върха си струва всяка пролята капчица пот.

Искам да бъдем горе точно за залеза. Когато слънцето започне да се спуска към морето, островите постепенно се превръщат в тъмни силуети, а небето зад тях се обагря в златисто и оранжево. Оттук Корон за първи път ще се разкрие пред нас в цялата си красота.

Вълшебно е.

А след 724-те стъпала сме си заслужили наградата. 😄

На слизане в подножието ще ни очакват тук-туците, с които ще продължим към Maquinit Hot Springs – естествени горещи извори със солена вода, където ще отпуснем приятно уморените си крака и тела. Вечер мястото има съвсем различна атмосфера – топлата вода, тъмнината наоколо и безбройните малки светлини са прекрасен завършек на първия ни ден в Корон.

Прибиране в хотела. Вечеря. Нощувка.

Обикновено всеки бърза първо към прочутите езера и лагуни, превърнали се в емблема на Корон. Ние обаче ще ги оставим за следващия ден. След изкачването на Mount Tapyas днес ще забавим темпото и ще си подарим един по-лежерен ден. Ще потърсим друго лице на Корон – онова с дългите пясъчни коси, малките острови и прозрачните води в невероятни нюанси на синьото и зеленото.

След закуска се отправяме към пристанището, откъдето започва нашият Island Escapade до Bulog Dos, Ditaytayan и Malcapuya – острови, разположени по-далеч от най-популярния маршрут около Корон.

Bulog Dos е малък остров, чиято голяма красота всъщност е около него. При отлив от водата се показва тънка светла пясъчна коса, обградена от плитко море в цветовете на аквамарина. А ако се качим до малката височина над плажа, пред нас се разкрива съвсем друга гледна точка – пясъчната ивица, морето и малките зелени острови, разпръснати наоколо.

Следва Ditaytayan и неговият прочут Long Beach – дълга бяла пясъчна коса, която се протяга навътре в плитките тюркоазени води и променя формата си според прилива и отлива. Това е едно от онези места, които фотографът в мен обожава – почти нищо не ти трябва за хубав кадър. Само бялата линия на пясъка, синьото море и хоризонтът.

Преди да обядваме на малък остров, ще поплуваме, ще сложим маските и шнорхелите, за да надникнем сред коралите и пъстрите риби.

А после ни очаква изобилният филипински обяд, който включва местни специалитети, морски дарове, освежаващи салати и пресни плодове.

Но любимата ми част от този ден съм оставила за накрая.

Malcapuya Beach е един от най-красивите плажове, които видях във Филипините.

Дълга ивица фин светъл пясък, палми и вода, която започва почти прозрачна край брега и постепенно преминава през тюркоазено към наситено синьо. Malcapuya е точно онзи тропически плаж, който си представяш, когато някой каже „Филипините“. Ще храним цветни риби по желание или просто ще се излегнем на белия пясък с нещо студено в ръка да се насладим на мястото.

А когато денят започне да отстъпва място на вечерта, отново ще се качим на лодката и ще поемем обратно към Корон.

И ако времето и часът са на наша страна, последната гледка за деня няма да бъде към поредния остров, а към слънцето, което бавно потъва зад тях, докато наблюдаваме залеза от лодката.

Пясък, море, малки острови и цял ден боси – нашето по-лежерно запознанство с Корон, преди утре той да ни покаже най-драматичната си страна.

Вечеря. Нощувка.

Закуска. Трансфер до пристанището. Днес ще отплаваме към невероятно красивите езера и лагуни, превърнали се в емблема на Корон – денят, който нарочно оставихме за кулминация на престоя ни тук.

Първата ни голяма среща ще бъде Kayangan Lake – едно от най-разпознаваемите места на Филипините. Езерото се намира в земите на местната общност Tagbanwa, която се грижи за опазването на тази удивителна природна среда.

Но преди да стигнем до водата, ни очаква изкачване. А наградата е една от онези гледки, които вероятно сте виждали на снимки от Корон – назъбените черни варовикови скали, между които се промъква наситено синята вода на залива. Тук задължително ще спрем за снимки, преди да продължим към самото езеро.

А там вече ни очаква съвсем различна картина – кристално чиста вода, обградена от отвесни скали, в която просто няма как да не поискаш да се потопиш.

Следва Twin Lagoon, едно от най-величествените места в Корон. Името не е случайно – лагуните са две, разделени от огромна варовикова скала. Ще ги изследваме с каяци, ще се промъкваме между скалите и ще навлизаме все по-навътре в този почти затворен от света пейзаж. Тук няма плажове и палми – само вода, камък, тишина и огромните черни скали, които се издигат около нас.

После сменяме гледната точка и надникваме под водата.

В Coral Garden ни очаква невероятно многообразие от корали – различни по форма, големина и цвят, сред които се движат пъстри тропически риби. Слагаме маските и шнорхелите и за известно време оставяме света над повърхността зад нас.

А след кораловата градина ще се върнем назад във времето при Skeleton Shipwreck. Под водата лежат останките на потънал кораб, превърнали се през годините в дом на корали и морски обитатели. Част от останките са сравнително близо до повърхността, което прави мястото интересно не само за дайвъри, но и за шнорхелинг.

Ще спрем и на CYC Beach – малък плаж с бял пясък и плитка прозрачна вода, където за малко ще сменим скалите и дълбоките езера с онова класическо тропическо синьо, заради което сме дошли чак дотук.

За обяд ще акостираме на Banul Beach / Atwayan Beach – според маршрута за деня. Бял пясък, варовикови скали и тюркоазена вода ще бъдат декорът на нашата маса. След обяда ще има време да поплуваме, да си починем или просто да останем малко на плажа, преди да продължим.

Barracuda Lake.

Сгушено между извисяващи се назъбени варовикови скали, то е съвсем различно от всичко, което сме видели през деня. Водата е дълбока, тъмна и наситено синьо-зелена, а под повърхността се крие едно от най-любопитните природни явления на Корон – пластове вода с различна температура, които го правят особено интересно и за дайвърите.

Името му идва от баракудите, които могат да бъдат срещнати тук, но не те са причината да запомним това място. Усещането да плуваш в тъмната вода, докато над теб се издигат огромните черни скали, е достатъчно.

И за финал – оставям ЕДНА ИЗНЕНАДА. Място, което ме впечатли изключително много и което нарочно няма да ти разкрия предварително.

Връщаме се в Корон след ден, в който сякаш сме минали през няколко различни свята – изумрудени езера, скрити лагуни, коралови градини, потънал кораб, бели плажове и онези сурови варовикови скали, които правят Корон толкова различен от всичко останало във Филипините.

Това е денят, заради който оставихме най-доброто от Корон за накрая.

Полет към Ел Нидо – място, което изглежда сякаш е създадено от въображението на художник. В продължение на час и половина трепетно очакване ще се наслаждаваме на Филипините от високо. Гледките са удивителни и само бегло ще ни загатнат какво ни очаква.

След настаняването се отправяме към Nacpan Beach – един от най-красивите плажове на Ел Нидо. Очакват ни четири километра фин светъл пясък, вода, която прелива от лазурно към изумрудено, и хоризонт, който сякаш няма край.

За залеза се преместваме на Lio Beach. Ще си вземем по коктейл и ще изпратим деня на плажа, докато самолетите прелитат ниско над водата и за миг сякаш изчезват сред джунглата.

След закуска няма да се отправяме към пристанището – частната ни типична филипинска лодка bangka ще ни вземе директно от плажа пред хотела. Качваме се и оставяме брега на Ел Нидо зад гърба си, за да се потопим в първия ни island hopping сред островите на архипелага Бакуит – отвесни варовикови скали, скрити плажове и вода, която непрекъснато сменя цвета си.

Първата ни голяма среща е с Голямата лагуна (Big Lagoon) на остров Минилок. Big Lagoon е защитена зона и достъпът до нея е регулиран, за да бъде опазена крехката ѝ екосистема.

Влизането в лагуната е част от преживяването. Нашата bangka ще остане отвън, а ние ще продължим с каяци през тесния проход между огромните варовикови скали, които постепенно се разтварят пред нас, докато лагуната малко по малко разкрива съвсем друг свят. В началото водата е плитка, прозрачна и почти млечносиня, а колкото по-навътре навлизаме, толкова повече цветът ѝ се променя – от ярък тюркоаз до наситено зелено там, където дъното рязко потъва.

Тук няма да бързаме – ще имаме време да гребем, да се провираме с каяци между скалите, да плуваме, да снимаме и да се радваме на това, което ни заобикаля.

Следва Тайната лагуна (The Secret Lagoon) – още еднo място, заключено във варовиковите скали на Минилок. От морето почти не можеш да предположиш какво има от другата им страна. До лагуната се стига през малък отвор в скалата, а зад него се разкрива скрито пространство, оградено от високи каменни стени, което изглежда съвсем различно, когато слънчевите лъчи се прокраднат отгоре. Точно такива места обичам – онези, които не ти показват всичко от пръв поглед.

А после идва Shimizu Island – едно от любимите ми места в Ел Нидо.

Не само заради шнорхелинга. Огромните варовикови скали се издигат почти отвесно от водата, а тесните процепи между тях отварят различни гледки към морето и съседните острови. Достатъчно е да се преместиш само няколко метра и композицията пред теб вече е друга. Това е от онези места, на които фотографът в мен непрекъснато вижда още един кадър.

Тук ще сложим маските и ще надникнем под повърхността – сред коралови градини, пъстри тропически риби и прозрачни води.

И някъде сред цялата тази красота ни очаква още едно от любимите ми неща във филипинските island hopping-и – обядът на острова. На масата ще се появят салати, пиле адобо, пилешки и свински шишчета, прясна риба и скариди, ориз, нудли, пролетни ролца и купища тропически плодове. Без излишна церемония – само вкусна храна, море и огромните скали наоколо.

Последната ни спирка от тура е Seven Commandos Beach – широк плаж с фин бял пясък и прекрасна вода за плуване. След каяците и шнорхелинга тук вече можем да забавим темпото – да поплуваме, да заровим крака в пясъка или да вземем нещо студено от бара на плажа.

Но денят ни още не е свършил.

По желание следва кратка разходка из Ел Нидо – и възможност да опитаме сладолед с манго или убе, както и да разгледаме магазинчетата за местни сувенири.
По-късно се отправяме към Las Cabañas Beach, в близост до който е и нашият хотел. Искам да бъдем там точно навреме за залеза. С коктейл в ръка и крака в пясъка ще изпратим слънцето над морето и ще видим как небето бавно преминава през златисто, оранжево и розово.

А когато се стъмни, ще вечеряме на Marimegmeg Beach, под огромното старо дърво и хилядите малки светлинки около него.

От млечносините плитчини на Big Lagoon до огненото небе над Las Cabañas – това е Ел Нидо такъв, какъвто искам да ти го покажа още в първия ни ден тук.

След закуска отново ни очаква нашата частна bangka и още един ден сред островите на архипелага Бакуит. Но ако предишният ден ни отведе навътре в тюркоазените лагуни на Ел Нидо, днес ще потърсим друга негова страна – по-дива, по-сурова и сякаш още по-загадъчна.

Ще се отправим към островите Матинлок и Тапиутан – там, където огромните варовикови масиви се издигат почти отвесно от морето, а някои от най-красивите места остават напълно скрити зад тях.

Няма да ви разкривам какво се крие зада скалите, нека има момент на изненада.

Една от големите ни срещи за деня е Hidden Beach. Името му никак не е случайно. От морето почти не се вижда какво се крие зад високата стена от варовикови скали. Плажът е скрит във вътрешността им и до него се стига през естествен проход между скалите. А отвъд него ни очакват плитка кристална вода, светъл пясък и усещането, че сме попаднали в малък свят, отделен от всичко останало.

И точно когато си мислиш, че Ел Нидо вече няма какво повече да скрие от теб, идва Secret Beach.

Тук самото достигане е част от приключението. Плажът е заключен зад отвесна варовикова стена и се влиза през малък процеп в скалите. От другата страна се разкрива малък скрит залив, обграден от високи карстови стени – едно от онези места, които не можеш да видиш от лодката и които Ел Нидо разкрива едва когато намериш входа им.

Ще посетим и Matinloc Shrine – едно съвсем различно място сред всички плажове и лагуни. Малкият изоставен религиозен комплекс е сгушен между морето и скалите на остров Матинлок, но истинската награда е малко по-нагоре. Кратко изкачване по варовиковите скали разкрива панорамна гледка към протока между Матинлок и Тапиутан – море в наситени сини и тюркоазени цветове, прорязано от острови и назъбени скални силуети.

След толкова откривателство ще дойде време и да забавим ритъма. Talisay Beach е от онези места, които сякаш са създадени точно за това – красив плаж, прозрачна вода и варовиковите скали на Палаван около нас. Тук ще имаме време за плуване и шнорхелинг, а някъде сред островите ще ни очаква и традиционният ни филипински обяд с прясна риба, морски дарове, месо, зеленчуци и тропически плодове. Tour C е особено ценен и заради подводния свят, с много възможности за шнорхелинг по маршрута.

И още един остров ще ни накара да вдигнем поглед към скалите – Helicopter Island, или Dilumacad. Името идва от необичайния му силует, който, погледнат от морето, напомня на огромен хеликоптер. Но за мен по-интересни от името са самите форми – дългият варовиков масив, белият плаж в подножието му и прозрачната вода, в която отново ще можем да сложим маските и да надникнем под повърхността.

А после ще се качим отново на нашата bangka и ще поемем обратно към Ел Нидо.

Два дни, два съвсем различни маршрута. Предишният ни показа Голямата лагуна и онези невероятни цветове, които Ел Нидо крие между скалите си. Днешният ще ни кара да ги търсим – зад варовикови стени, през тесни процепи, под водата и високо над нея.

Защото някои от най-красивите места на Филипините не се разкриват от пръв поглед.

След закуска се сбогуваме с Ел Нидо и се отправяме към летището за полета ни до Себу.

След кацането няма веднага да се хвърляме към водопадите и морските приключения. Първо ще опознаем самия Себу – шумен, цветен, хаотичен и много различен от островите, които оставяме зад нас.

Ще започнем със Sirao Flower Farm – една по-цветна и спокойна спирка сред градини и гледки над града.

По желание ще можем да посетим и Temple of Leah, след което продължаваме към Taoist Temple – съвсем различен свят от католическите храмове, които ще видим малко по-късно.

Следва Cebu Heritage Monument, който събира в едно място различни моменти от историята на Себу, а после ще стигнем до две от най-разпознаваемите места в града – Magellan’s Cross и Sto. Niño Church.

Ще надникнем и в по-ежедневното лице на Себу с посещение на Tabo-an Market, както и ще имаме време за souvenir shop – защото все пак от Филипините човек трудно си тръгва с празен куфар. 😄

По маршрута ще преминем и по CCLEX, а за финал на деня ни очаква 10,000 Roses – една съвсем различна, модерна страна на Себу.

След наситения ден се настаняваме и почиваме.

Защото от следващата сутрин градът остава зад нас и започва дивото Себу – Sardine Run, морски костенурки, Кавасан и китовите акули.

Днес ставаме рано. Много рано. Около 05:30 ч. потегляме на юг към Моалбоал и един от най-невероятните природни феномени на Филипините.

И този път няма да ни трябва лодка.

Само на няколко десетки метра от брега на Panagsama Beach живеят огромни пасажи от сардини, които могат да бъдат наблюдавани през цялата година. Слагаме маските и шнорхелите, влизаме направо от брега и само след минути пред нас се появява една почти нереална картина.

Представете си милиони сребристи сардини, които се движат като един огромен жив организъм.

Ту се събират в плътна блестяща стена, ту се разтварят пред нас, променят формата си за секунди и отново се събират в гигантски хипнотизиращ облак. Светлината прониква през водата и за миг целият пасаж проблясва в сребристо. Това е прочутият Moalboal Sardine Run – едно от преживяванията, заради които толкова исках отново да включа Себу в маршрута.

Но под водата ни очаква още една среща.

В същите води край Моалбоал живеят зелени морски костенурки. Ако имаме късмет – а тук срещите с тях са чести – ще плуваме редом с тях, докато спокойно се движат над морската трева. Без да ги докосваме и без да ги преследваме. Само ние, костенурките и морето.

А после сменяме напълно стихията.

От морето се отправяме към планините на Badian, където започва приключенската част на деня – canyoneering до Kawasan Falls.

Ще навлезем в тесния варовиков каньон и в продължение на няколко часа ще се движим надолу по течението – ще плуваме през невероятно сини естествени басейни, ще се спускаме по изгладени от водата скали и ще скачаме от скални площадки директно в прозрачната вода. А който не иска да направи някой от скоковете, може да го заобиколи. Цялото приключение е с местни акредитирани водачи и необходимата защитна екипировка.

Цветът на водата тук е почти нереален – онова характерно млечно тюркоазено, което се появява между варовиковите скали и гъстата тропическа растителност.

И най-хубавото е, че този път водопадите не са просто поредната спирка, до която пристигаме с кола.

До Kawasan ще стигнем по вода.

Каньонът постепенно ще ни изведе до прочутите каскади и тюркоазени басейни на Kawasan Falls, където завършва приключението ни. След скоковете, плуването и слизането през каньона най-после ще имаме време просто да останем във водата и да се насладим на едно от най-красивите места на Себу.

А когато излезем от водата, денят още не е приключил. Продължаваме на юг към Oslob, където ще се настаним и ще си дадем заслужена почивка.

Защото на следващата сутрин ни очаква среща, заради която отново ще станем по тъмно.

С китовите акули.

Ставаме рано. Много рано. Но тази сутрин едва ли някой ще има нужда от убеждаване да стане от леглото.

Предстои ни среща отблизо с най-голямата риба в света – китовата акула.

Наричани от местните tuki, китовите акули от години се появяват във водите край Ослоб и са се превърнали в една от най-невероятните срещи с дивата природа, които можеш да преживееш във Филипините.

Качваме се на малките лодки и само след няколко минути сме във водата.

И тогава ги виждаш.

Огромни. Тихи. Почти нереални.

Плуват съвсем близо до нас, бавно и спокойно, а петнистите им тела сякаш нямат край. Знаеш, че са там. Виждал си ги на снимки. Но нищо не те подготвя за момента, в който вдигнеш глава от водата, поемеш въздух, погледнеш отново надолу и една китова акула премине покрай теб.

Вълнение. Шок. Смирение.

И колкото и внушително да изглеждат, китовите акули са спокойни гиганти. Ние сме само гости в техния свят – ще ги наблюдаваме, без да ги докосваме и при спазване на правилата за дистанция.

След тази среща денят продължава към Tumalog Falls – водопад, съвсем различен от мощните каскади на Kawasan. Водата тук се спуска на десетки тънки струи по широка скална стена, обрасла със зеленина, и създава почти ефирна водна завеса над млечносиния естествен басейн.

А после отново се връщаме към морето и се отправяме към Sumilon Island.

Малък тропически остров край бреговете на Ослоб, известен със своята ослепително светла пясъчна коса и прозрачни води в невероятни нюанси на синьото. Формата и големината на пясъчната ивица се променят с теченията и сезоните и никога не изглежда съвсем еднакво.

Тук ще имаме време да поплуваме, да се насладим на морето и просто да останем малко на острова след ранното ставане и всички емоции от сутринта.

Следобед се прибираме в хотела. Останалата част от деня е за почивка – заслужена след два от най-наситените дни в цялото ни филипинско приключение.

Вечеря. Нощувка.

След закуска се отправяме към летището в Себу за полета ни към Боракай.

След трансфера се настаняваме в Astoria Boracay – на първа линия на White Beach, в Station 1, най-красивата и спокойна част на прочутия Бял плаж. Излизаме от хотела и сме буквално на пясъка – без трансфери, без тук-туци и без да губим време, за да стигнем до плажа.

И точно тук ще бъдем през следващите три нощувки – на няколко крачки от прозрачната тюркоазена вода и финия бял пясък, заради които Боракай е станал легенда.

И тук сменяме ритъма.

След дните, изпълнени с лодки, лагуни, каяци, шнорхелинг и приключения, Боракай е нашето време да забавим темпото и просто да се насладим на факта, че сме във Филипините.

Малък остров, превърнал се в легенда заради своя White Beach – километри фин, почти ослепително бял пясък, толкова мек, че прилича на пудра, и прозрачна вода, която прелива от светъл аквамарин край брега до наситено тюркоазено навътре в морето.

Но за мен Боракай има още нещо.

Няма друго небе във Филипините като небето на Боракай. Тук съм виждала едни от най-красивите си изгреви и залези и затова през следващите дни ще се опитваме да посрещаме и изпращаме слънцето. Понякога небето пламва в оранжево и златно, друг път става нежнорозово и лилаво, а морето просто отразява всичко.

След настаняването няма да имаме програма. И точно това е програмата.

Оставяме обувките в хотела и излизаме на White Beach. Ще имаме целия остатък от деня за плуване в прозрачните тюркоазени води, боси разходки по финия като коприна пясък, студено манго, коктейл на плажа или просто няколко часа под палмите без часовник и без да бързаме за никъде.

А вечерта ще изпратим първото си слънце над Боракай – боси на Белия плаж, докато небето над морето бавно сменя цветовете си.

Боракай е място за боси крака и бавни следобеди. И точно такива ще бъдат последните ни дни във Филипините.

Вечеря. Нощувка.

СВОБОДЕН ДЕН

По желание: Island Hopping около Боракай

Днес няма да бързаме за никъде. Денят е свободен и може да го прекарате точно както ви се иска – на Белия плаж, във водата, с книга под палмите или в някое от многото заведения край морето.

Но за тези, на които вече им е трудно да стоят дълго на едно място, има още една възможност – да се качим на лодка и да видим Боракай и малките острови около него от друга страна.

Ще започнем с Puka Beach – един от най-красивите плажове на острова, получил името си от малките черупки puka, които някога са били характерни за пясъка тук. Ще имаме време за разходка и плуване, а желаещите могат да се качат и на онези прозрачни crystal kayaks, в които морето остава видимо буквално под краката ти.

После слагаме маските и шнорхелите край Crocodile Island. Не, крокодили няма. 😄 Малкият необитаем остров е получил името си заради формата, която наподобява крокодил, легнал във водата. Районът около него е известен с богатия си подводен свят и е едно от популярните места за шнорхелинг около Боракай.

Следва обяд на шведска маса, а след него – едно от най-забавните филипински преживявания.

Hot Kawa Bath.

Ще влезем в огромен метален kawa – съд, използван традиционно за преработката на захарна тръстика, превърнат днес в своеобразна филипинска СПА вана. Водата се затопля от огън отдолу, а вътре се добавят ароматни билки, листа и цветя. Отстрани изглежда подозрително сякаш някой се кани да те сготви. 😄 Но усещането е точно обратното – топло, ароматно и страшно приятно.

Струва си да се опита поне веднъж.

Последната ни спирка ще бъде Crystal Cove Island. Ще се разходим сред тропическата растителност и малките пътеки на острова, откъдето се откриват красиви гледки към морето и околните острови.

Но най-интересното е долу.

Ще слезем до двете малки пещери, издълбани от морето в скалите. Водата нахлува между камъните в невероятни сини и тюркоазени нюанси, а в едната от тях при подходящи условия може и да поплуваме.

Следобед се връщаме на Боракай и оттук нататък отново няма часовник. Плаж, коктейл, разходка или просто малко време за себе си.

А за залеза отново се срещаме на White Beach.

Защото може да сме го гледали вчера, но небето на Боракай никога не рисува една и съща картина два пъти.

Вечеря. Нощувка.

СВОБОДЕН ДЕН

По желание: Inland Hopping в Боракай.

Последният ни пълен ден на Боракай отново е свободен.

Може да го прекарате боси на White Beach, да се изгубите из малките магазинчета и заведения, да си подарите масаж или просто да не правите абсолютно нищо. Вече сме видели толкова много от Филипините, че днес никой няма да ни кара да отметваме още места.

Но ако любопитството отново надделее, по желание ще се качим на тук-тук и ще тръгнем да открием другото лице на Боракай – онова отвъд прочутия White Beach.

За около три часа ще прекосим острова и ще стигнем до Mount Luho, най-високата му точка, откъдето Боракай изглежда съвсем различно – малък зелен остров, обграден отвсякъде от море.

Ще минем през мангровата гора, ще спрем на Bulabog Beach – по-ветровитата страна на Боракай, любима на кайтсърфистите – и ще стигнем до скалното образувание Cujo’s Keyhole, огромен естествен каменен „прозорец“ към морето.

Ще продължим към Puka Shell Beach, а после и към по-тихия Ilig-Iligan Beach – още една възможност да видим Боракай далеч от най-оживената му плажна ивица.

А ако все още ни се скита, можем да продължим към Willy’s Rock, Lambros Point и малкия Diniwid Beach, сгушен зад скалите в края на White Beach.

ПО ЖЕЛАНИЕ: SUNSET SAILING – ПОСЛЕДНИЯТ НИ ЗАЛЕЗ НА БОРАКАЙ

За вечерта съм оставила едно последно преживяване.

Ще се качим на традиционна филипинска ветроходна лодка paraw и ще отплаваме малко преди слънцето да започне да се спуска към хоризонта.

Островът постепенно ще остане зад нас, платната ще се очертаят на фона на небето, а ние ще гледаме как Боракай отново сменя цветовете си – от златно и огнено оранжево до онова невероятно розово, което толкова обичам тук.

Последен залез. Последна вечер на Боракай. И още една картина от Филипините, която да отнесем със себе си.

Закуска. Последни часове на Белия плаж – за още едно плуване, последна разходка боси по пясъка или просто за малко време с поглед към морето.

Трансфер до летището в Катиклан. Полет до Манила. Нощувка.

Отпътуване към България.

Прибираме се със сол в косите, пясък някъде на дъното на куфара и стотици снимки. Но най-вече с историите – за огромните китови акули, сребристите облаци от сардини, млечносините води на Кавасан, изумрудените езера на Корон, скритите лагуни на Ел Нидо и огнените залези на Боракай.

С усещането, че за тези две седмици не просто сме видели Филипините. Преживели сме ги.

И може би с онова познато чувство на връщане от истински хубаво пътуване:

„А помниш ли, когато…“