Безкрайно усмихнати, дружелюбни и отзивчиви. Така бих описала гватемалците.
Тези хора ми върнаха усмивката и за краткия ми престой там ме накараха да преосмисля начина на живот, който водя. Да си задам въпросите кое наистина е ценно, кое си струва и заслужава ли човек да загърби личното си щастието и нещата, които обича, гонейки и постигайки нечии чужди цели.
Липсват ми безкрайно много. Усмивките им, питащите им очи, искрения им смях, когато с оскъдните си и отдавна забравени познания по испански, завързвах разговор и исках да разбера всичко за тях. Най-вече какво им дава силата да се усмихват.
• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • •
Цивилизацията на маите /за тях ще разказвам в следващите публикации/ е населявала днешна Гватемала в продължение на две хилядолетия преди пристигането на испанците в началото на 16-ти век. Испанска колония в продължение на близо 300 години, Гватемала става независима през 1821 година. В следващите две деситилетия е част от Мексиканската империя, а през 1841г. получава пълна независимост. Оттогава страната преминава през периоди на демократично управление и граждански войни. Последният граждански конфликт, в който се смята, че са загинали около 250 000 души, а други десетки хиляди са безследно изчезнали, продължава цели 36 години /1960-1996г./. Гражданската война приключва с мирно споразумение, но страната остава дълбоко разделена. В индианските райони цари мизерия, а над 56% от населението живее под прага на бедността.
Култура и език
Културата на Гватемала е повлияна силно от маите и испанците. В резултат на големите специфики между тези две култури провинциалните планински райони, населени от потомци на маите се различават драстично от градовете и по-големите населени места.
Въпреки че испанският е официален език, той не е много разпространен сред коренното население дори и като втори език. Двадесет и един различни маянски езика се срещат в различните части на страната, както и два немаянски – ксинка, езикът на коренното население, и гарифуна, популярен в района около Ливингстън.
50–60% от населението са католици, 40% протестанти и 1% следват коренната майска вяра. През колониалната епоха католицизмът е бил основна религия, но в последните десетилетия протестанството става все по-разпространено.
Население и стандарт
Гватемала е най-гъсто населената държава от страните в Централна Америка с 2 пъти по-малко БВП на глава от населението от този в Аржентина, Бразилия и Чили. Селскостопанският сектор с основните култури, които се отглеждат – захарно цвекло, царевица, банани, кафе, допринася за около една десета от БВП. В промишлеността е застъпено производството на текстилни изделия и облекло, мебели, химикали, метали, нафта, гума.
За живота в градовете
В градовете са концентрирани по-голямата част от доходите на населението. В столицата Гватемала сити са застъпени повече „офисните“ професии, докато в Антигуа туризмът взема превес. По-богатите хора притежават къщи на два етажа с отделни стаи за децата, но болшинството от хората живеят в 2- или 3-стайни жилища под наем. Закупуването на собствен апартамент е лукс, цената е около 60х. щатски долара. Хората в града обикновено имат по едно или две деца и за да може семейството да се издържа, е необходимо и двамата родители да работят. За децата се грижи детегледачка, като тя на практика върши всичко. Води и взема децата от училище, помага им с домашните, приготвя храна, занимава се с домакинската работа. Къде остава ролята на родителите и какво правят, предполагам ще попитате? Ще ви кажа какво – ангажирани са с работа, а малкото си свободно време прекарват в трафик. Това, разбира се, важи за големите населени места. Работният ден обикновено започва в 8ч. и приключва в 17-18ч., но трафикът е нещото, което представлява огромен проблем, особено за места като Гватемала сити. Задръстванията започват в 5ч. сутринта и продължават плътно до 9ч. Предупредителни знаци и табели са поставени навсякъде. Попаднеш ли в задръстването, си оставаш в него, докато стигнеш. Хората са свикнали. Няма ги неспирните пронизителни клаксони, псувните, засичанията. Кара се на първа скорост, ако превозното средство се движи изобщо и се чака търпеливо, друг избор нямаш. Имах „щастието“ да попадна в подобен трафик и разстояние, което обикновено се взема за 40-80 минути, ни отне цели 4 часа! Шофьорът на буса ни сподели за негова позната, която тръгва за работа в 4,15ч. сутринта, за да избегне задръстванията, пристига на работното си място в 5,30ч. и преспива в колата си до началото на работния ден. С цел „облекчаване“ на трафика се движат безкрайно много градски и междуградски автобуси, но… празни. Да ви звучи познато?
За живота в селата
Децата
Темперамент
В следващите публикации ще започнем обиколката и на самата Гватемала – страната на вечната пролет и усмихнатите хора.
⇒ Повече снимки ще намерите във Фейсбук страницата ми My Places to Visit
⇒ За контакт: myplacestovist2021@gmail.com
