За Гватемала и хората

Безкрайно усмихнати, дружелюбни и отзивчиви. Така бих описала гватемалците.

Тези хора ми върнаха усмивката и за краткия ми престой там ме накараха да преосмисля начина на живот, който водя. Да си задам въпросите кое наистина е ценно, кое си струва и заслужава ли човек да загърби личното си щастието и нещата, които обича, гонейки и постигайки нечии чужди цели.

Липсват ми безкрайно много. Усмивките им, питащите им очи, искрения им смях, когато с оскъдните си и отдавна забравени познания по испански, завързвах разговор и исках да разбера всичко за тях. Най-вече какво им дава силата да се усмихват.

• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • •

Цивилизацията на маите /за тях ще разказвам в следващите публикации/ е населявала днешна Гватемала в продължение на две хилядолетия преди пристигането на испанците в началото на 16-ти век. Испанска колония в продължение на близо 300 години, Гватемала става независима през 1821 година. В следващите две деситилетия е част от Мексиканската империя, а през 1841г. получава пълна независимост. Оттогава страната преминава през периоди на демократично управление и граждански войни. Последният граждански конфликт, в който се смята, че са загинали около 250 000 души, а други десетки хиляди са безследно изчезнали, продължава цели 36 години /1960-1996г./. Гражданската война приключва с мирно споразумение, но страната остава дълбоко разделена. В индианските райони цари мизерия, а над 56% от населението живее под прага на бедността.

Култура и език

Културата на Гватемала е повлияна силно от маите и испанците. В резултат на големите специфики между тези две култури провинциалните планински райони, населени от потомци на маите се различават драстично от градовете и по-големите населени места.
Въпреки че испанският е официален език, той не е много разпространен сред коренното население дори и като втори език. Двадесет и един различни маянски езика се срещат в различните части на страната, както и два немаянски – ксинка, езикът на коренното население, и гарифуна, популярен в района около Ливингстън.
50–60% от населението са католици, 40% протестанти и 1% следват коренната майска вяра. През колониалната епоха католицизмът е бил основна религия, но в последните десетилетия протестанството става все по-разпространено.

Население и стандарт

Гватемала е най-гъсто населената държава от страните в Централна Америка с 2 пъти по-малко БВП на глава от населението от този в Аржентина, Бразилия и Чили. Селскостопанският сектор с основните култури, които се отглеждат – захарно цвекло, царевица, банани, кафе, допринася за около една десета от БВП. В промишлеността е застъпено производството на текстилни изделия и облекло, мебели, химикали, метали, нафта, гума.

Средната заплата за страната е 350 щатски долара. Пенсионната система е развита в някаква степен, като пенсионерите получават около 25 процента от заплатата, която са вземали.

За живота в градовете

В градовете са концентрирани по-голямата част от доходите на населението. В столицата Гватемала сити са застъпени повече „офисните“ професии, докато в Антигуа туризмът взема превес. По-богатите хора притежават къщи на два етажа с отделни стаи за децата, но болшинството от хората живеят в 2- или 3-стайни жилища под наем. Закупуването на собствен апартамент е лукс, цената е около 60х. щатски долара. Хората в града обикновено имат по едно или две деца и за да може семейството да се издържа, е необходимо и двамата родители да работят. За децата се грижи детегледачка, като тя на практика върши всичко. Води и взема децата от училище, помага им с домашните, приготвя храна, занимава се с домакинската работа. Къде остава ролята на родителите и какво правят, предполагам ще попитате? Ще ви кажа какво – ангажирани са с работа, а малкото си свободно време прекарват в трафик. Това, разбира се, важи за големите населени места. Работният ден обикновено започва в 8ч. и приключва в 17-18ч., но трафикът е нещото, което представлява огромен проблем, особено за места като Гватемала сити. Задръстванията започват в 5ч. сутринта и продължават плътно до 9ч. Предупредителни знаци и табели са поставени навсякъде. Попаднеш ли в задръстването, си оставаш в него, докато стигнеш. Хората са свикнали. Няма ги неспирните пронизителни клаксони, псувните, засичанията. Кара се на първа скорост, ако превозното средство се движи изобщо и се чака търпеливо, друг избор нямаш. Имах „щастието“ да попадна в подобен трафик и разстояние, което обикновено се взема за 40-80 минути, ни отне цели 4 часа! Шофьорът на буса ни сподели за негова позната, която тръгва за работа в 4,15ч. сутринта, за да избегне задръстванията, пристига на работното си място в 5,30ч. и преспива в колата си до началото на работния ден. С цел „облекчаване“ на трафика се движат безкрайно много градски и междуградски автобуси, но… празни. Да ви звучи познато?

За живота в селата

В селата нещата стоят по друг начин. Семействата обикновено живеят на общности с бабите, дядовците и близките си роднини. Нерядко делят една къща. Повечето къщи са с по две стаи като едната от тях е всекидневна, а другата се използва за спане. В гористите местности се срещат набързо сковани колиби, а в някои от изсъхналите корита на реките хора живеят под навеси. Малки или големи, обаче, всички къщи са цветни. Дори гробовете на пойниците са цветни, боядисват ги в любимия цвят на починалия и ги украсяват с панделки. Единствено в Антигуа и Гватемала сити са бели.
Хората в селата се изхранват със земеделие и сезонна работа. Отглеждат кафе, продават плодове и зеленчуци. Основно препитание е и царевицата. Семействата тук имат между 6 и 8 деца като някои от младите момичета започват да раждат още на 14г. Лекарските кабинети са позиционирани през две три села и жените раждат с акушерка. Силно застъпени са традиционната медицина, чакръкчийството, лекуването с всякакви билки и отвари. На почит са баячките и гледачките.

Децата

Децата на Гватемала са мили и любопитни. Често идваха при мен, заговаряха ме, интересно им беше да ги снимам и да видят образа си на екрана на фотоапарата. Децата тръгват на училище на 7г. Основното си образование завършват на 13г., а средното образование продължава още 6г., разделени на два етапа. Носят униформи, а училищата са държавни и частни. Но и при тях разликата между селото и града оказва влияние. На децата от някои селски райони се налага да пропътуват или извървят разстоянието до близкото село, в което има училище.
Общо 14 са държавните и частни университети в страната, в които децата могат да продължат образованието си.

Темперамент

Изненадващо за мен беше да разбера, че нисичките, на пръв поглед спокойни гватемалци, са силни характери с гореща кръв и темперамент. Мъжете в южните части на страната са истински мачовци, а едрите, шумни и буйни креолки от Ливингстън рязко контрастират на дамите от вътрешността на страната – по-свити, нежни и тихи.

В следващите публикации ще започнем обиколката и на самата Гватемала – страната на вечната пролет и усмихнатите хора.

 


⇒ Повече снимки ще намерите във Фейсбук страницата ми My Places to Visit


⇒ За контакт: myplacestovist2021@gmail.com



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирайте сеАбонирай се за Myplacestovisit.net

Успешно се абонирахте!

Имаше грешка. Опитай онтново.

My Places to Visit will use the information you provide on this form to be in touch with you and to provide updates and marketing.