Антигуа - колониалното бижу на Гватемала

Посети Антигуа

След трансфера от летището в Гватемала сити пристигнахме в Антигуа в ранните часове на нощта и се настанихме в малък кокетен хотел, проектиран в стил, типичен за региона. Отвън беше боядисан в червено, а отвътре погледът ми се спря на цветните маски и картини по стените. Типични за Гватемала са вътрeшните градини, т.нар. патиос /patios, срещат се и в Андалусия/, около които се разполагат хотелски части, ресторанти или кафенета.

Вътрешната ни градина, макар и малка, изобилстваше от зеленина, а ромолящите капки вода, които напояваха растенията, създаваха усещане за покой. Прозорците на уютната ми стая гледаха към градината и събуждайки се сутринта, нямах представа какво да очаквам.

Не знаех нито какво е времето, нито къде точно се намирам. Взех набързо един душ, облякох дънки и тениска и тръгнах към откритата тераса на втория етаж, където ни очакваше закуската. Вита стълба водеше нагоре. След първите две три стъпала видях светлината, топъл въздух погали кожата ми и птичи песни коя от коя по-хубави сякаш ме приветстваха за добре дошла. Останах като зашеметена. Беше слънчево, топло, небето беше синьо, цветята ухаеха, вулканът Фуего издигаше кълбета дим, а хората закусваха усмихнати без да бързат заникъде. Бях сбъднала една своя мечта – да избягам през зимата от студената, мръсна и сива София. Тихичко се засмях, почувствах се щастлива.

Щипка история

Сгушен в гористите хълмове на Южна Гватемала, малкият град Антигуа някога,

освен на Гватемала, е бил столица на цяла Латинска Америка. Изграден на 1530м. надморска височина в земетръсен район, градът е основан през 1524г. като първоначално носи името Сантяго де лос Кабалерос де Гватемала. Унищожен от пожар, причинен от въстание на местното население, възстановен през 1527г. и изцяло погребан в резултат на земетресение и последвалата го лавина през 1541г., Антигуа е създаден за трети път в долината Панчой през март 1543г. Оцелява в продължение на 230 години, устоявайки на редица природни бедствия като наводнения, опустошителни вулканични изригвания и сериозни земни трусове. През 1773г. земетресенията в Санта Марта унищожават голяма част от града.

Именно в този момент властите решават да преместят столицата в по-безопасен район и избират Гватемала Сити, която е и съвременната столица на Гватемала. В средата на 1800г. богатите вулканични почви на Антигуа правят впечатление на земеделците и градът отново процъфтява като център за производство на кафе и зърно.

През 1944г. градът е обявен за национален паметник с намерението да бъде защитен от неконтролирано индустриално и градско развитие. През 1979г. ЮНЕСКО определя Антигуа като обект на световното културно наследство и гарантира опазването на архитектурата и културата в града.

Хората на Антигуа

Антигуа е най-туристическото място в Гватемала и по улиците се срещат хора от всякакви националности. Дали ще са местни или туристи, хората са пъстри и цветни като самия град. Скитайки из улиците, се почувствах като част от това голямо семейство, в което всички ти се усмихват, поздравяват те и те заговарят.

Хората на Антигуа, Гватемала

Съдържание:

Уличките на Гватемала

Калдаръмените улички на града-музей са подредени в решетка и са толкова еднакви встрани от основните улици, че лесно може да се загубите, както аз не пропуснах да направя. Компания им правят цветни къщи и сгради от 17-ти и 18-ти век, построени в стил Antigueño, които на фона на трите извисяващи се вулкана – внушителния де Агуа, активния Фуего и притихналия Акатенанго, превръщат Антигуа в един от най-примамливите градове в Централна Америка.

Уличките в Антигуа

Забележителности и какво да посетите в Антигуа

1. Арката Санта Каталина /Santa Catalina arch/

Изправена гордо на фона на внушителния вулкан де Агуа, арката Санта Каталина е емблематична за Антигуа. Търсейки информация или снимки на Антигуа, несъмнено тя е първото нещо, на което ще попаднете. Но жълтата арка има своята история и не е заслужено да се приема само като популярен обект за снимки.

Построена през 1694г., за местните жители арката въплъщава устойчивост и история, обхващаща повече от четири века. Отначало е съществувала само улицата, на която сега се намира арката, като от двете й страни имало два манастира – манастира на Света Богородица и манастира на Санта Каталина. В тях живеели монахини.

През 1690г. те обитавали манастира Санта Каталина и преподавали в училището, което се намирало в манастира от другата страна. Монахините, обаче, били дали обет за уединение и трябвало да избягват всякакъв контакт с външния свят, било забранено дори да ги виждат публично. Затова религиозният орден направил опити да намери училищен имот, който да граничи с манастира, в който живеят, но без успех. Монахините се оказали в затруднено положение. Трябвало да преподават, но не можели просто да излязат през вратата на оживената улица. Тогава се намесили властите и предложили идеята за изграждане на пешеходен мост между двете улици, за могат монахини да продължат да живеят инкогнито. Така арката Санта Каталина била построена, да съедини училището и манастира.

В арката бил създаден скрит проход, който позволявал на монахините да пресичат улицата, без да бъдат видени. Стоейки под арката не бихте и преположили, че съществува подобно нещо.

През годините на арката са нанесени различни щети, особено при опустошителното земетресение от 1773г., но тя е оцеляла и се е превърнала в символ на устойчивостта на града. Часовникът във френски стил е добавен през 1800г. и трябва да се навива на всеки три дни. Днес манастирът Санта Каталина е првърнат в хотел, нарича се Convento Santa Catalina Martir, а улицата е гореща точка за обществени събития и събирания. Няма да видите монахини, които се разхождат през арката, но ще намерите много туристи, нетърпеливи да направят снимка на този символ, пресъздаден в безброй фотоси и картини.

Арката Санта Каталина, Антигуа

2. Пазара на занаятите и църквата Ел Кармен /Mercado de Artesanias y Iglesia El Carmen/

Произходът на тази сграда датира от 1638г., когато Градският съвет на тогавашния град Сантяго де лос Кабалерос дава разрешение за изграждането на църква и Ермитаж, посветени на Ордена на Дева Мария от планината Кармел. През 1651г. тези съоръжения са разрушени от земетресения. През 1686г. е построена нова църква, която също претърпява големи щети от земетресението, настъпило през 1717г. Новата сграда е завършена през 1728г. във вида, познат и днес. Земетресението от 1773г., обаче, разрушава напълно сградата и тези руини са затворени за обществеността, но страничните стени и фасадата на църквата остават невредими.

В непосредствена близост се намират и руините на манастира, принадлежал на същия религиозен орден. Те са напълно възстановени и са дали подслон на пазара за занаяти Ел Кармен, на който квалифицирани занаятчии предлагат различни изделия от кожа, дърво, метал, някои полускъпоценни и скъпоценни камъни.
През почивните дни някои от занаятчиите излагат своите изделия пред руините на сградата, за да привличат повече клиентела за пазара.

Фасадата на църквата Ел Кармен и вулкана Фуего

3. Църквата Ла Мерсед /Iglecia de la Merced/

Ла Мерсед е една от най-красивите църкви в града. Сложната мазилка на фасадата показва мавританското влияние в Испания по това време. Каменният кръст в атриума и стаите зад олтара са най-старите структури, датиращи от 1600г. Светилището и обителта са специално проектирани да издържат на земетресения и в резултат на това са по-ниски от своите предшественици, като арките и колоните на сградата са по-широки поради същата причина. Фасадата е проектирана в типичен бароков стил, оставайки недокосната с изключение на слой жълта боя.

Църквата Ла Мерсед, Антигуа

В следобедните часове паркът около църквата се превръща в оживен пазар, на който се предлагат всякакви изделия и домашно приготвена храна.

Парка около църквата Ла Мерсед

4. Централния площад на Антигуа /Parque Central/

Този площад е толкова стар, колкото и градът. Проектиран да бъде център на социалния живот, отначало площадът се е наричал Plaza Mayor, което показва важността му в сравнение с останалите площади. Мястото било оживено, търговци от всички региони идвали да предлагат стоките си в новосъздадената столица. Дори в постколониалната епоха площадът е служил като пазар и главен автобусен терминал. Известен бил още като Plaza Real, защото там се празнували и обявявали официални събития, но се извършвали и публични наказания и екзекуции чрез обесване, а по-късно и чрез разстрел.

Името Parque Central площадът получава през 20-ти век, когато местното правителство решава да засади градините и дърветата, за да се доближи обстановката до тази в европейските паркове. Статуи на гръцки богини били поставени в четирите края на парка, но впоследствие са премахнати, като някои са поставени в малък парк близо до Iglecia de La Candelaria.

Около централния площад се намират важни сгради като Катедралата на Антигуа, Кметството, Двореца на капитаните – някога резиденция на вицекраля, Музея на старата книга и Музея на Сантяго де лос Кабалерос.

Централния площад, Антигуа

5. Фонтана на сирените

Фонтанът на сирените е високо ценен заради своя дизайн и майсторството на архитекта Диего де Порес, който бил вдъхновен от фонтана на Нептун в Болоня. Русалките, които сега украсяват фонтана, са заменени в средата на 20 век, а оригиналните се намират в музея на Двореца на капитаните. На пръв поглед няма нищо необичайно фигури на русалки да бъдат използвани за дизайна на фонтан, но според местните хора русалките са символ във фолклора на маите.

Местната легенда разказва, че в тази долина живял касик на маите, Атави Памаксанке, който според своя народ бил справедлив и мъдър владетел. Един ден, докато Памаксанке се разхождал, той забелязал, че някои бебета плачат. Попитал защо бебетата плачат и разбрал, че майките им отказвали да ги хранят. Разгневен, той наредил четирите жени да бъдат вързани с тръстика, отведени до изворите в долината, където сега се намира паркът, и оставени да умрат като наказание, че не се грижат за децата си. Това било предупреждение към всички майки, осмелили се да откажат да се грижат за благополучието на децаta си.

Фонтана на сирените, Антигуа

6. Катедралата на Антигуа

Строителството на катедралата започва през 1545г., но пълното й изграждане е възпрепятствано от честите земетресения през годините. Разрушена от земетресението през 1773г., през следващия век катедралата е само частично възстановена. В настоящето църковната част се помещава във входното антре на оригиналната сграда. Зад фасадата на катедралата се намират руините на основната сграда, но входът е от страничната улица Calle Oriente.

Катедралата на Антигуа

7. Руините на Катедралата на Антигуа /Ruins of Cathedral de Santiago, Antigua/

Руините безспорно са по-интересната част от катедралата. С масивни колони, разпръснати под широките тухлени арки и растителност, поникваща от пукнатини в стените, руините са призрачно място. Репродукциите на сложни гипсови фигури и корнизи между арките изглеждат още по-впечатляващи на фона на разрушенията и проникващото между тях слънце. Зад главния олтар стъпала водят надолу към бивша крипта, която сега служи като параклис и приютява фигура на почернял от дим Христос.

Руините на катедралата в Антигуа

8. Университета Сан Карлос /Universidad San Carlos, Аntigua/

Сградата на университета е много красива и се намира точно срещу входа към руините на катедралата. Основан през 1676г., Сан Карлос е най-старият университет в Централна Америка, но седалището вече се намира в Гватемала Сити. Сградата е в добро състояние и вътре се помещава Колониалният музей. В него са запазени скулптури и картини на видни мексикански художници от колониалния период. Дори да не посетите музея, достатъчно е само да влезете в централния двор, за да добиете представа какъв важен културен център е бил Антигуа до земетресенията от 18-ти век.

Пред университета удобно се е разположил продавач на плодове, а на входа на руините човек си почива на сянка

Университет Сан Карлос, Антигуа, Гватемала

Входа към вътрешния двор и музея

9. Манастира на капуцините /Convento de las Capuchinas/

Строежът на тази историческа сграда започва през 1731г. Първоначално се нарича Convento e Iglesia de Nuestra Señora del Pilar de Zaragoza (Манастир и църква на Дева Мария от Сарагоса). Целта й била да приюти Ордена на клариските. По това време почти всички религиозни манастири са били място за обучение, настаняване, но също и затваряне на дъщерите на испанците, заселени по тези земи. За целта манастирите изисквали зестра, която помагала за тяхната издръжка и богатство.

Но капуцините клариси премахнали първи това правило и така най-бедните момичета получили достъп до манастира. Въпреки това социалната диференциация във вътрешния ред на манастира се запазила. Имало два класа монахини – строго затворените, които спели в малки килии и живеели от милостиня в най-строга бедност и покаяние, но имало и монахини, наречени урбанисти, които имали доходи, живеели в големи килии в кръглата кула и били освободени от много пости и епитимии. Около 30 монахини живеели в манастира под надзора на игуменка. След опостушителното земетресение през 1773г. сградата не е силно повредена, но монахините се преместват в Гватемала сити. Стои изоставена дълги години до 1943г., когато е обявена за национален паметник.

Манастира на капуцините

10. Църквата Сан Хосе Стария /Iglesia San José El Viejo/

Старата църква Сан Хосе е една от красивите колониални и религиозни руини на Антигуа, разположена на тих ъгъл в южната част на града. Историята разказва, че две години след построяването й през 18-ти век, испанският крал Фелипе V наредил тя да бъде затворена, защото била построена без официално разрешение. Въпреки това е официално открита през 1762г. и продължила да се използва от религиозните ордени дори след земетресението от 1773г. През 1990г. стартира проект за съвременна реставрация. Когато минах покрай нея, обаче, дворът беше заключен и нямаше признаци на ремонтни дейности.

Църквата Сан Хосе Стария

11. Църквата Сан Франциско

Първата постройка на църквата датира от 1542г., но година по-късно религиозният орден на францисканците се сдобива с по-подходящо парче земя, върху което построява своята църква и манастир. Тази църква е пропита с духа на Хермано Педро де Сан Хосе де Бетанкур, францискански монах, който основал болница за бедните в Антигуа и спечелил благодарността на поколенията. Болните все още се молят горещо на гроба му, помещаван в изискан павилион след канонизирането му за светец през 2002г. Поклонниците могат да влязат през градината на църквата. Музеят е хаотично осеян с реликви от църквата и добре запазени лични вещи на Санто Хермано, докато коридорът е облепен с благодарствени бележки за чудеса, приписвани на светеца. От южната страна са руините на съседния манастир, в който все още се виждат някои ярки стенописи сред развалините от земетресението.

Църквата Сан Франциско

Около църквата е разположен пазар

12. Руините на Манастира Сан Франциско /Ruinas del Convento de San Francisco en La Antigua Guatemala/

История разказва, че монасите от Третия орден на покаянието на Сан Франциско построили малък хоспис от тръстика и кал. Официално строителството на манастира започнало едва през 1612г. В края на 18 век метохът вече бил на два етажа. На приземния етаж били училището, трапезарията, кухнята, художествените работилници, печатницата, а на горния етаж се помещавали библиотеката, лазаретът и стаите на монасите. Арките на манастира били украсени с флорални мотиви и гипсови фигури, знак за изобретателността и естетическия вкус на монасите. В центъра на обителта имало величествен фонтан, който в момента се намира в атриума на църквата Ла Мерсед. При земетресението от 1773г. храмът и манастирът претърпяват сериозни щети.

Руините на Манастира Сан Франциско

⇒ Забележка: други интересни руини в Антигуа са на църквата и манастира La Recolección Church and convent La Recolección, но за съжаление аз не успях да ги посетя.

13. Храм на училището на Христос /Templo de la Escuela de Cristo/

През 1664 г. група монаси основават училището на Христос в Ермитажа на Вера Круз, по-късно наречен Сан Мигел. След известно време монашеството е преместено в този храм.

Храм на училището на Христос

14. Юниън танк /Union Tank/

Това историческо място е било използвано от хората за пране на дрехите им по време на колониалните времена. Tанкът е реконструиран през 1979г. и е запазен до днес. Намира в Parque de la Union и е разположен пред руините на храма и манастира на Санта Клара.

Union Tank

15. Парка Юниън /Parque de la Union/

Малък, тих парк за отдих. От едната му страна се намира Union Tank, а от другата болницата Сан Педро и манастира Сан Хуан де Диос.

Парка Юниън

16. Болница Сан Педро и Манастир Сан Хуан де Диос /San Juan de Dios Convent/

Болница Сан Педро е основана през 1654г. и открита през 1663г., за да обслужва бедните и онеправданите. Три различни католически ордена са управлявали институцията през дългата й история. След всяко опустошително земетресение е правен ремонт или възстановяване на болницата. За разлика от повечето колониални структури в града, болницата Сан Педро все още функционира. Францисканските монаси продължават мисията, създадена преди повече от 350 години. Obras Sociales Hermano Pedro е социален център, който също се помещава тук. Осигурява жилищни помещения за възрастните хора, храна за хората в неравностойно положение от всички възрасти, облекло за бедните и основни амбулаторни услуги.

Болница Сан Педро и Манастир Сан Хуан де Диос

17. Места за хранене в Антигуа

Градът предлага богат избор от места за хранене – от скъпи до бюджетни ресторанти с местна кухня, чуждестранна кухня, заведения за бързо хранене, капанчета за бързо приготвена местна храна, а на някои места като в парка около църквата Ла Мерсед може да си купите дори домашно приготвена храна. Храната в Гватемала е вкусна, предлагат се основно риба и морски дарове, пиле, но също така телешко и свинско месо. Гарнитурите са ориз, леко пасиран боб, пържени банани и салата. За закуска се предлагат пресни плодове, американски палачинки, но и традиционна закуска с бъркани яйца и гарнитура.

Ресторант в Антигуа

Местно заведение за бързо хранене

Домашно приготвена храна на пазара до църквата Ла Мерсед

18. Кафенетата в Антигуа

Гватемалското кафе има славата на едно от най-добрите в света. В Антигуа кафенетата са различен тип – някои от тях са традиционни, с вътрешна градина и разположени наоколо магазинчета за сувенирни изделия, има кафе-сладкарници, в които може да си поръчате към кафето и вкусен десерт. Срещат се и модерни кафенета, които предлагат всички условия за работа на дигиталните номади.

19. Хълма Серо де ла Круз /Cerro de La Cruz/

Серо де ла Круз е хълм, белязан от масивен каменен кръст. Той предлага живописна гледка към целия град на фона внушителния вулкан де Агуа. Качих се на хълма, за да снимам залеза. Оказа се, че мястото е в ремонт, изграждаха паркова част около кръста, а група полицаи си правеха фотосесия на фона на града. И залез нямаше. Показвам единствената снимка, която успях да направя преди плътна пелена от облаци да закрие вулкана. Чакайки облаците да се вдигнат, се заговорих с група млади хора от Щатите, които обикаляха света и също бяха дошли на хълма да посрещнат залеза. Запознах се с фотограф от Хюстън и двойка от Южна Корея. Говорихме дълго, но облаците упорито си стояха все там. Смрачи се. Реших да снимам града с нощните светлини и да си тръгна. Безуспешно. Всичко тънеше в мъгла.

Серо де ла Круз

Антигуа в мъгла

20. Антигуа през нощта

Непременно се разходете в Антигуа през нощта. Навсякъде цари оживление, а атмосферата е пропита от смях, щастие и задоволство.

⇒ Повече снимки ще намерите във Фейсбук страницата ми My Places to Visit

⇒ За контакт: myplacestovist2021@gmail.com

[BTEN id=“1179″]

2. Пазара на занаятите и църквата Ел Кармен /Mercado de Artesanias y Iglesia El Carmen/