Село Косово - притихнало в прегръдката на Родопите

Съдържание:

Къде се намира село Косово?

Преди години дори не съм и предполагала, че съществува в България село с името Косово. Асоциирала съм името само с държавата. Оказа се, обаче, че цели четири села в България носят това име – в Шуменско, Кюстендилско, Видинско и Асеновградско.

В тази публикация ще ви разкажа за живописното асеновградско село Косово, притихнало в прегръдката на Родопите и заобиколено от ридове с девствена природа в централния дял на планината Чернатица.

Разположено на 195 км от София и на 50 км от Пловдив, село Косово е само на 5 км от курорта Нареченски бани, по шосето от Асеноград към Пампорово и Девин. Внимавайте да не пропуснете табелата, намира се точно зад завой.

Защо да посетим село Косово?

Посетих село Косово за пръв път преди 12-13 години и се пренесох назад във времето. Тишината, живописните гледки, съчетани с с атмосферата на старите калдаръмени улици, високите дувари и зелените ридове наоколо, оформят един съвършен свят на спокойствие и красота. Оттогава насам посещавам Косово почти всяка година.

Кога да посетим село Косово?

Селото се радва целогодишно на мек климат. Пез пролетта всичко наоколо е зелено, дръвчетата ухаят, птичките пеят. Есента багри дърветата и балкана във всичките си цветове. Гъстите дъбови и борови гори около селото осигуряват приятна прохлада през лятото, а през зимата има много слънчеви дни, но пада доста сняг и пътят може да е трудно проходим.

История

Според мнозина изследователи Косово е възникнало още през 17-ти век в местността „Стара махала“, която се намира между днешното село и летовището „Бяла черква“. Първите преселници са от Старо село. Поминъкът на населението е бил животновъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. Разцветът си селото достига към края на 19-ти век, откогато датират и повечето къщи в селото. По това време със средствата, припечелени от поминъка, местните хора строят големи и просторни къщи с високи дувари и дърворезбовани тавани, изграждат павирани улици и мостове.

Население на село Косово

През 20-те години на миналия век местните жители били около 1 200, а в училището учили между 350 и 400 деца. Първият период на обезлюдяване започва през 50-те и 60-те години на 20-ти век с развитието на балнеоложкото лечение в Нареченски бани. Голяма част от населението постепенно отишло да обслужва рехабилитационните центрове и хората се пренесли да живеят там. След това селото постепенно запада и е напълно забравено. През 2016г. постоянните жители са били едва 9 души, а през септември, 2022г. се увеличават на 25 души, което все пак е добър признак. Някои от хората напускат живота в града и се връщат на мястото, където са живели техните родители или прародители. Други пък се заселват, за да се занимават с туризъм.

Откъде носи името си село Косово?

Откъде възниква името на селото? Малцина знаят, че до 20-те години на миналия век то се е казвало Шейтан кьой.

Историята разказва, че в далечни времена местни жители отишли при тогавашния турски владетел на селото и поискали да им бъде разрешено да построят църква. Той се съгласил, но при условие, че не е по-голяма от параклис и с височина до два метра. Хората обаче решили да „прескочат“ заповедта му. Изградили църквата и на празника Успение Богородично, когато било откриването, те поканили и турския владетел. От уважение той приел поканата. Отивайки на празненството с изненада установил, че вместо двуметров параклис, хората са съградили голям храм. И тогава отсякъл: „Да ви се не види и дяволското село“, което на турски език преведено е „шейтан кьой“. Шейтан кьой – „дяволското село“.

Населеното място носи името Шейтан кьой до 1934 г. След това е преименувано на Косово. Името си взело от крепост, която е била разположена на мястото на старото селище, където някога възниква селото. Крепостта се наричала Косевис, което в буквален превод означава „гората на косовете“.

Архитектура

Косово ще ви пренесе назад във времето със специфичната за Родопите възрожденска архитектура. Тук няма и следа от съвременното строителство. Всичко е построено само от дялан камък и от дърво, които се вписват естествено в природната среда.

В миналото косовчани били известни като големи майстори. Един от най-изкусните сред тях, Хаджи Георги Станчовски, построил църквата „Успение Богородично“ през 1851г.. В центъра ѝ е поставен мраморен камък с изображение на двуглав орел, а църквата функционира и до днес. Дело на прочутия майстор са и къщите на Коюмджиоглу и Димитър Георгиади в Стария Пловдив и собствената му къща „Хаджийската“ от 1853г.

В селото има общо 63 паметника на културата, 5 от които са с национално значение. Изключително интересни са и старото училище от 1889г., параклисите “Св. Неделя” и “Св. Петър”, воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото.

Атмосфера и гледки

От хълмовете се разкриват пасторални гледки към селото. Къщите, накацали по баирите, сякаш са на една ръка разстояние, а всъщност са разделени от дълбоко дере. Природата е красива и създава усещане за хармония и безвремие.

В изоставените къщи под някогашните покриви, пазещи стотици семейни истории, се е настанила нейно величество природата. Пустите калдъръмени улици и безлюдните къщи създават призрачна атмосфера. Но сякаш напук на всичко тук-там продължават да пушат коминчета, дворовете са обсипани с пролетни цветя и животът продължава да си тече.