Село Косово – притихнало в прегръдката на Родопите

Къде се намира село Косово?

Преди години дори не съм и предполагала, че съществува в България село с името Косово. Асоциирала съм името само с държавата Косово. Оказа се, обаче, че цели четири села в България носят това име – в Шуменско, Кюстендилско, Видинско и Асеновградско.

В тази публикация ще ви разкажа за живописното асеновградско село Косово, притихнало в прегръдката на Родопите и заобиколено от ридове с девствена природа в централния дял на планината Чернатица.

Разположено на 195 км от София и на 50 км от Пловдив, село Косово е само на 5 км от курорта Нареченски бани, по шосето от Асеноград към Пампорово и Девин. Внимавайте да не пропуснете табелата, намира се точно зад завой.

Село Косово, притихнало в прегръдката на Родопите

Защо да посетим село Косово?

Посетих село Косово за пръв път преди 12-13 години и се пренесох назад във времето.  Тишината, живописните гледки, съчетани с с атмосферата на старите калдаръмени улици, високите дувари и зелените ридове наоколо, оформят един съвършен свят на спокойствие и красота. Оттогава насам посещавам Косово почти всяка година.

Старите къщи на село Косово

Кога да посетим село Косово?

Селото се радва целогодишно на мек климат. Пез пролетта всичко наоколо е зелено, дръвчетата ухаят, птичките пеят. Есента багри дърветата и балкана във всичките си цветове. Гъстите дъбови и борови гори около селото осигуряват приятна прохлада през лятото, а през зимата има много слънчеви дни, но пада доста сняг и пътят може да е трудно проходим.

Село Косово през пролетта

История

Според мнозина изследователи Косово е възникнало още през 17-ти век в местността „Стара махала“, която се намира между днешното село и летовището „Бяла черква“. Първите преселници са от Старо село. Поминъкът на населението е бил животновъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. Разцветът си селото достига към края на 19-ти век, откогато датират и повечето къщи в селото. По това време със средствата, припечелени от поминъка,  местните хора строят големи и просторни къщи с високи дувари и дърворезбовани тавани, изграждат павирани улици и мостове.

Население на село Косово

През 20-те години на миналия век местните жители били около 1 200, а в училището учили между 350 и 400 деца. Първият период на обезлюдяване започва през 50-те и 60-те години на 20-ти век с развитието на балнеоложкото лечение в Нареченски бани. Голяма част от населението постепенно отишло да обслужва рехабилитационните центрове и хората се пренесли да живеят там. След това селото постепенно запада и е напълно забравено. През 2016г. постоянните жители са били едва 9 души, а през септември, 2022г. се увеличават на 25 души, което все пак е добър признак. Някои от хората напускат живота в града и се връщат на мястото, където са живели техните родители или прародители. Други пък се заселват, за да се занимават с туризъм.

Село Косово – гледка към планината

Откъде носи името си село Косово?

Откъде възниква името на селото? Малцина знаят, че до 20-те години на миналия век то се е казвало Шейтан кьой.

Историята разказва, че в далечни времена местни жители отишли при тогавашния турски владетел на селото и поискали да им бъде разрешено да построят църква. Той се съгласил, но при условие, че не е по-голяма от параклис и с височина до два метра. Хората обаче решили да „прескочат“ заповедта му. Изградили църквата и на празника Успение Богородично, когато било откриването, те поканили и турския владетел. От уважение той приел поканата. Отивайки на празненството с изненада установил, че вместо двуметров параклис, хората са съградили голям храм. И тогава отсякъл: „Да ви се не види и дяволското село“, което на турски език преведено е „шейтан кьой“. Шейтан кьой – „дяволското село“.

Населеното място носи името Шейтан кьой до 1934 г. След това е преименувано на Косово. Името си взело от крепост, която е била разположена на мястото на старото селище, където някога възниква селото. Крепостта се наричала Косевис, което в буквален превод означава „гората на косовете“.

Село Косово – камбанарията на църквата

Архитектура

Косово ще ви пренесе назад във времето със специфичната за Родопите възрожденска архитектура. Тук няма и следа от съвременното строителство. Всичко е построено само от дялан камък и от дърво, които се вписват естествено в природната среда.

В миналото косовчани били известни като големи майстори. Един от най-изкусните сред тях, Хаджи Георги Станчовски, построил църквата „Успение Богородично“ през 1851г..  В центъра ѝ е поставен мраморен камък с изображение на двуглав орел, а църквата функционира и до днес. Дело на прочутия майстор са и къщите на Коюмджиоглу и Димитър Георгиади в Стария Пловдив и собствената му къща „Хаджийската“ от 1853г. 

В селото има общо 63 паметника на културата, 5 от които са с национално значение. Изключително интересни са и старото училище от 1889г., параклисите “Св. Неделя” и “Св. Петър”, воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото.

Село Косово

Атмосфера и гледки

От хълмовете се разкриват пасторални гледки към селото. Къщите, накацали по баирите, сякаш са на една ръка разстояние, а всъщност са разделени от дълбоко дере. Природата е красива и създава усещане за хармония и безвремие.

Село Косово – една от гледките, които се разкриват

В изоставените къщи под някогашните покриви, пазещи стотици семейни истории, се е настанила нейно величество природата. Пустите калдъръмени улици и безлюдните къщи създават призрачна атмосфера. Но сякаш напук на всичко тук-там продължават да пушат коминчета, дворовете са обсипани с пролетни цветя и животът продължава да си тече.

Из калдаръмените улички на село Косово

Къде да отседнем в село Косово?

• Комплекс Косовски къщи
• Къща за гости Елена 

Препоръка: направете си пикник, ако времето позволява. Но не забравяйте да почистите след себе си!

⇒ Вижте още: Водопад Варовитец – един от най-красивите водопади в Стара планина

-Тази публикация съдържа партньорски връзки. За всяка покупка, направена чрез една от тези връзки, получавам малка комисионна, която отива за поддръжката на този сайт, без допълнителни разходи за вас. Благодаря, че ме подкрепихте! –