Тетевен – пътеводител за града и региона 2024

Защо да посетим Тетевен?

„Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден kрай“. 

/Иван Вазов/

Като чуден kрай описва именитият поет и писател Иван Вазов Teтевен и именно уникалната неповторима природа и кристалният планински въздух отличават града от останалите старопланински градчета и очароват посетителите му.

Тетевен лежи в китна долина по поречието на река Бели Вит, заобиколен от скалисти и гористи върхове. Най-високите Петрахиля, Трескавец, Острич и Червен гордо са изправили снаги и сякаш бдят над него. Скалите се редуват с тучно зелени гори, примамващи със скрити горски пътеки, диви плодове и омайни полски цветя. Река Бели Вит, извираща в близост до село Рибарица, си е проправила път и разсича града през средата. Тиха и ромоляща като поток или кафява и буйна, заплашваща да излезе от коритото си след обилни дъждове, реката дарява прохлада в летните горещини. Над нея са изградени мостове, които свързват двете части на града и разкриват чудни гледки към околните върхове.

В тази публикация освен за прекрасната природа, ще намерите информация и за забележителностите в Тетевен и региона, планинските маршрути и екопътеките, които тръгват от тук, с какви активности да разнообразите престоя си, къде да отседнете, кои от местните специалитети да опитате. Приятно четене!

Къде се намира Тетевен?

Тетевен се намира само на 120 км от София и 70 км от областния град Ловеч, така че не се колебайте, а скачайте в колата или междуградския автобус. Редовна автобусна линия тръгва всеки ден от Централна автогара София, разписанието ще намерите тук.

Въпреки отдалечеността си от Варна – 362 км и от Бургас – 355 км, Тетевен е предпочитано място за почивка от хората, живеещи на морето. Голяма част от тях си закупуват къщи в околността, привлечени от красотата на този планински район, стоящ между два дяла на Стара планина – Златишко-Тетевенския и Васильовския.

На входа на града ще ви посрещне паметникът на родения в Тетевен революционер Петко Милев Страшния, който вдигнал високо ръка, ви приветства за добре дошли.

Кога да посетим Тетевен?

На практика през цялата година. Климатът в града е мек и няма големи температурни амплитуди. Пролетта ще ви очарова с прясно раззеленилата се гора, прегърнала града от всички страни. По улиците и покрай реката цъфтят дръвчета, носят се птичи песни, а китните градинки омайват с пъстротата на лалета, зюмбюли, нарциси и минзухари. Лятото е идеалното време да се скриете в прохладните сенки на екопътеката „Под пръските на водопада“, да отморите с питие край някой басейн или да скочите в освежаващите вирове на река Вит. Есента безспорно е царица на сезоните. Балканът сякаш избухва в огнени пламъци, обагрен от всички нюанси на жълтото, оранжевото и червеното. А през зимата всичко утихва и заспива. Под завивките на прясно навалелия сняг коминчетата пушат, прозорчетата светят, а наоколо е тихо и спокойно. Идилия. Успях ли да ви заинтригувам?

Забележителности в Тетевен

За любителите на историята ще е интересно да научат как се е развивал градът през вековете. Нека ви разкажа накратко за някои от основните забележителности, които си заслужава да посетите.

Историческия музей

Историческият музей на града предлага на посетителите си отделите Възраждане, Етнография и Археология. Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта на 32-ро място. Към музея през 1932 година е посторен Дом-паметник в знак на признателност към паметта на загиналите за свободата тетевенци.

 

Работно време: от понеделник до петък 09:00- 17:00ч., събота и неделя 10:00 – 12:00ч., 13:00 – 17:00ч. Цена за вход: 3,00лв, за деца до 7г. – безплатно.

Кратка история на Тетевен

Благодарение на благоприятния климат районът на Тетевен е бил заселен още от дълбока древност. Намерените на вр. Трескавец керамични предмети датират от ранножелязната епоха и водят към едни от първите обитатели на местността – траките от племето серди. Името Тетевен за първи път е открито в писмен материал от 1421 година. Някои изследователи смятат, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града. Според други източници името идва от старобългарската  думата „тетива“, защото погледнат отвисоко, Тетевен е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит.

През 16– 17 век Тетевен е богат и процъфтяващ. Населението се увеличава, търговията се разраства и градът получава прозвището Алтън Тетевен (Тетювен) или Златен Тетевен. Къщите на Алтън Тетювен са големи, построени от камък  и дърво, с просторни чардаци и богато подредени стаи. Ползващ се със статут на вакъфско селище, градът успява да запази българския дух по време на османското владичество. Развиват се цели 27 занаята, търговците просперират и изнасят стоките си извън пределите на страната. В дюкяните на покритата градска чаршия се редуват изделията на железари, папукчии, бакърджии, грънчари, абаджии, самарджии, а в уличката към манастира „Св. Илия” са разположени работилничките и дюкяните на прочутите майстори златари.

Този Алтън Тетевен привлича погледа на кърджалиите и на 1 март 1801 г. градът е ограбен и опожарен. Близо 5000 души, мъже, жени и деца са изклани, а останалите се разбягват по различните краища на България. От 3000 къщи в града оцелява само една. Възстановяването е тежко, но градът успява да се издигне от пепелта и в средата на 19-ти век, благодарение на резбарството, кожухарството и абаджийството, се превръща в един от занаятчийските центрове на България.

През 1871 г. в близкото село Гложене Васил Левски основава един от най-многочислените революционни комитети, след което основава комитет и в Тетевен.

На 25 май 1876 г. в метността Костина до село Рибарица загива Георги Бенковски при устроена от турците засада. Сподвижниците му са заловени. Спасява се само Захари Стоянов, който скача в река Костина и нейните води го отнасят надолу по течението.

 

Църквата Свети Всех Святих

Зелените куполи на църквата Свети Всех Святих се виждат отдалеч и ви приканват да се потопите в тишината на уютния й двор, от който се разкрива великолепна гледка към Балкана. Любимо място на тетевенци, църквата е построена върху подпорната стена на някогашната църква, съществувала до опожаряването на града. Строена през 30-те години на 19 в. в продължение на 4 години, църквата е монументална, но не впечатлява само с размера си. Красивата часовниковата кула, зелените куполи, под които се крият големите камбани, прекрасната дърворезба и иконостасът заслужават вниманието ви. На гърба й се намира църковното гробище. Според някои от местните хора там е погребано тялото на Бенковски.

Манастира Свети Илия

Манастирът е основан по време на Втората българска държава. Предание гласи, че цар Иван Шишман дарил на манастира дървен кръст, обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Църквата е двукуполна, стените на олтара са полукръгли и очертават трилистник. Иконите са вградени в иконостаса, а орнаментите са със сюжети от растителния свят и са резбовани от майсторите на Тревненската школа. Църквата като по чудо остава невредима по време на кърджалийския погром през 1801 година.

През годините манастирът е бил важен книжовен център с килийно училище, училище за свещеници и книгопастреница (библиотека), в която се съхранявали старопечатни книги от 18 в. и икони от 17 и 18 в.

Площад Сава Младенов

Площадът е емблематично място в града и е кръстен на родения в Тетевен сподвижник на Васил Левски и четник в Ботевата чета Сава Младенов. Площадът е домакин на различни събития и любимо място за срещи на тетевенци. През последната година е изцяло реновиран. Настилката е обновена с мотиви на везана шевица, изграден е фонтан, наоколо са засадени саксии с цветя. За децата има детска площадка, а самият площад е предпочитано място за каране на ролери, тротинетки и колела. На сцената се честват празници и се провеждат различни културни мероприятия, концерти, рецитали, изложения. В края на месец юни тук се организира и Празника на тетевенската саламура.

Тук се намира и сградата на Община Тетевен.

Бобевската къща

Построена през 1852 година от майстор Йончо Хаджи Йончев, Бобевската къща е една от най-красивите в града. В нея се е укривал Васил Левски и са се провеждали събрания на революционния комитет. Намира се в близост до пожарната и хотел Тетевен. Не е отворена за посещения.

Хаджи Ивановата къща

Построена е през 1848 година. Експозицията е частна и в нея са изложени вещи, документи и предмети на двата известни тетевенски възрожденски рода – Хаджи Ивановия и Михал Койчевия. На входа на втория етаж има скривалище на Васил Левски, който се е укривал и тук. Дълги години къщата функционира като механа с жива музика.

Йорговата къща

Йорговата къща е единствената къща, оцеляла по време на кърджалийските набези и опустошителния пожар, унищожил града през 1801 година. Образец за архитектурата от времето на Алтън Тетювен, къщата е двуетажна, с пет богато дърворезбовани помещения и голям чардак.

 

Активности в Тетевен

Как да разнообразите престоя си в Тетевен? Ето няколко предложения.

Екопътека Под пръските на водопада

Красива по всяко време на годината, екопътеката е изключително лесна и приятна за разходка. Пътеката се вие под дебелите сенки на високи широколистни дървета, пресичат се дървени мостчета, минава се покрай отвесна скална стена. Ще затаите дъх до живописния „малък“ водопад и накрая ще стигнете до беседка, в която може са поседнете и да се насладите на пейзажа.

Срещу беседката е водопад Скока, обикновено пълноводен, но най-буен след продължителни дъждове. През зимата се случва да замръзва. Обърнете внимание и на малкия водопад вдясно от Скока, който се спуска на тънка струйка от голяма височина, но е пълноводен след дъжд.

• Как да стигнете?

В центъра на града ще видите кафява табела „Водопад Скока“, която води към екопътеката. Шофира се около 3,5 км до импровизиран паркинг. След него е началото на маршрутът.

Препоръка: Ако не се притеснявате да ходите, оставете колата в центъра до открития пазар и отидете пеша. Гледките по пътя си заслужават.

Въжен парк Адреналин

Разположен е в борова гора срещу хотелски комплекс Здравец и предлага въжена градина с 26 препятствия. Двупосочният въжен тролей с дължина 65 метра е уникален по рода си в цяла Европа. Освен препятствията, паркът предлага и катерене по изкуствена стена, лъвски скок с дължина 15 м и пейнтбол.

Работно време: всеки ден от 08:00 до 20:00ч.

Боева могила

Боева могила се намира в подножието на връх Червен. Отлично място за снимане на залязващото слънце над Петрахиля, Опасния зъб и Равни камък.

Опитайте най-вкусната пъстърва

Да дойдете в Тетевен и да не опитате прясна балканска пъстърва? Не си го и помисляйте. Но най-вкусната пъстърва ще ви предложи не някой от ресторантите в града, а вила Червен, където се отглежда естествено в рибарник. До вилата може да стигнете с джип или по-висока кола, но препоръчвам да се качите пеша по пътеката през гората. Тя води началото си от чешма Топлика, на около километър след центъра на града посока Рибарица. Поставена е голяма указателна табела, която лесно се вижда от пътя. Вилата се намира в местността Конски дол в подножието на връх Червен. Природата е прекрасна, храната вкусна, а домакините изключително гостоприемни. Във вилата се организират различни събития и работилници, яздят се коне, а децата се чувстват безкрайно щастливи сред природата. Информация за всички активности ще намерите в сайта.

На басейн в Тетевен

Два са басейните, които може да посетите в града.  Хотелите Олимп и Еница предлагат басейните си не само за своите гости, но и за външни посетители. Потопете се в прохладната вода и се отдайте на пълна почивка, съзерцавайки планинските гледки наоколо.

На плаж край реката

Плували ли сте в река и скачали ли сте от скала в някой вир? Ако не сте, сега е моментът да го направите. Три са вировете на река Вит в близост до Тетевен – Синия вир, Просеченик и Семейния. Намират се на няколко километра след механа Воденицата в края на града. Като указателна табела служи Рибарчето на скалата, която се намира точно на един завой в посока Рибарица. Синият вир е преди завоя, а другите два вира са след него.

Опитайте ястия от традиционната за региона кухня

Някои от типичните ястия, които може да опитате в Тетевен, са:

• Саламура (рибена чорба с малки рибки, чесън и много подправки)
• Кротмач (печени белени чушки, сирене, цедено кисело мляко), идеално мезе към охладената тетевенска сливова ракия
• Бял мъж, приготвя се на Петровден (сирене, прясно мляко и брашно, може да се консумира солено или сладко)
• Барабойник (баница с картофи)

Други предложения

• Направете си пикник около реката извън града
• Качете се до бившия Ловен дом – там ще ви посрещне огромна каменна мечка, която е атракция за децата. През есента пътеката към Ловния дом ще прикове вниманието ви със златен килим от опадалите листа.
• Налейте си вода от Долната чешма, емблематично място в града. Тя е една от чешмите, от които тече изворна вода. Намира се между стадиона и хотел Олимп.
• Потичайте или покарайте велосипед на стадиона.

Планински върхове и екопътеки

Заслон Опасния Зъб

От заслона Опасния зъб се открива уникална гледка към града. Пешеходният маршрут до скалата с формата на кътник е най-популярният в района. Подходящ е и за деца, и за неопитни туристи. Денивелацията е 493м, а продължителността на прехода е около час и половина.

Как да стигнете?

• С кола от автогарата в посока хотел Здравец до вила Арборетум. Там оставяте колата и тръгвате по черен път, който води до табела, указваща маршрута към заслона. Пътеката е с маркировка.
• Пеша. Вариант 1 е да тръгнете по пътеката от стадиона или вариант 2 – през поляната зад Ловния дом, която води до въжения парк и вила Арборетум. Пътеката към Опасния зъб се движи през гора, не е стръмна, към края се минават два каменни сипея. Преди самия заслон има леко откатерване, но на скалите са изградени метални парапети, с които да си помогнете.

Подходящи сезони за посещение са пролет, лято и есен, не се препоръчва през зимата.

Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е символ на града. Висок е 1 179м. Каменният му лоб, с височина около 130м, пръв посреща слънчевите лъчи, затова името на върха произлиза от гръцките „петрос“ (камък) и „хелиос“ (слънце) – Слънчев камък или Петрахиля. При подходяща светлина върху скалата се виждат знаци, които някои хора определят като букви, а други като хурка с вретено. Според една от легендите момък на име Димо някога е задирял мома на име Цвята. Той ѝ свирил песни на кавал, а тя го слушала запленена. За срещите им се пременявала с най-хубавите си одежди. Един ден той ѝ предложил да му пристане. За да изпита храбростта му, тя поискала да забие хурката ѝ в скалата на Петрахиля. Той изпълнил заръката, но въжето, с което бил завързан, се скъсало. Момъкът полетял надолу в пропастта и загинал. Хурката останала да напомня завинаги за безсмисления облог на двамата вклюбени.

За връх Петрахиля се тръгва по пътеката, водеща към Опасния зъб. На половината разстояние тя се отклонява и тръгва към върха. Денивелацията е 763 м., продължителността на прехода е около два часа и половина. Имайте предвид, че пътеката е стръмна, с плъзгащи се камъчета и сухи листа, носете си задължително щеки.

Връх Трескавец

Наречен е така, защото там падат най-много гръмотевици. Намира се на 965 м.н.в. Пътеката тръгва от село Бабинци. По пътя към върха може да срещнете стада овце или козички, а под самия връх пасат коне.

Гледката от върха е зашеметяваща, особено по залез слънце. Тук се намират и останки от тракийската, късноантична и средновековна крепост „Трескавец“. След направените през 2008 г. археологически разкопки са разкрити каменните основи на пет сгради и керамика, датираща от началото на ранножелязната епоха (XII – XI в. пр. н.е.). Резултатите от изследването на каменноподобните късове водят до извода, че през античността на връх Трескавец е извършвана металургична дейност с добив на желязо.

Връх Острич

Лесно ще го разпознаете по острата му форма. Намира се между върховете Трескавец и Червен. До него води обезопасена екопътека, която тръгва от село Бабинци. Преходът не е труден, подходящ е за деца. На най-високата му точка 1069м има изграден параклис Покров Богородичен, който обикновено е заключен. От площадката край параклиса се разкрива прекрасна панорамна гледка към Тетевен и околностите. Колоездачите могат да изминат трасето и с велосипед.

Връх Червен

До връх Червен води екопътека Нагоре към слънцето. Тя тръгва от разклон преди село Бабинци. Има дървена табела, която указва началото и там може да оставите колата си. Дължината на пътеката е 3 км в едната посока, като продължителност е около два часа. Пътеката е живописна, минава през поляни, люлякова гора, борова гора и достига до скалите на върха, който в най-високата си точка е 1222м. Самият връх представялва широко плато с отвесни каменни скали и разкрива панорамна гледка към Тетевен, околните върхове и Централна Стара планина.

 

Къде да отседнем в Тетевен

Ето някои предложения в хотели и къщи за гости:

• Хотел Еница с плувен басейн и оценка 9,0. Цена на нощувка за двама – 50 EUR
• Хотел Олимп с плувен басейн и фитнес център с оценка 7,9. Цена за нощувка за двама – 40 EUR
• За любителите на еко туризма и природата – вила Червен в подножието на върховете Червен и Кон с оценка 9,1. Цена за двама – 44 EUR.
• Къща за гости Лори с градина и барбекю. Оценка 9,6 и цена за нощувка 30 EUR
• Вила Арборетум, от която тръгват пътеките за Опасния зъб, Петрахиля и Равни камък. Вилата предлага спа център и различни активности за своите посетители. Оценката е 9,3.

Забележителности в района на Тетевен

Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец”

Повечето манастири са градени на скрити и потайни места. Но не и Гложенският манастир. Той е кацнал гордо на висока отвесна каменна скала и се вижда отдалеч. Но каква е историята на манастира и защо се е озовал там?

Ако се вярва на местното поверие, старото име на село Гложене било Чирен пазар и тогава се е намирало на около един километър от днешното село. Сегашното село е основано от киевския княз Глож, който получил мястото от цар Иван Асен II. Тук князът построил малка крепост и манастир, просъществувал до идването на турците. Князът дарил на манастира икона с лика на Свети Георги Победоносец. След набезите на турците иконата изчезва и я намират на каменната тераса, на която се издига днешният манастир. Прибират иконата, но тя отново изчезва и монасите я намират на същото място. Приемат това за знак и издигат своята обител на високата, трудно достъпна скална тераса, която да защити манастира от посегателствата на турците. Наричат манастира Св. Георги Победоносец в чест на иконата, която им указала това място.

Гложенският манастир е средище и на революционна дейност. Тук се намира едно от скривалищата на Васил Левски.

Къща музей „Васил Левски” – с. Голям Извор

Сградата е паметник на културата от национално значение. Възрожденската къща е на два ката и е приспособена за нуждите на революционния комитет с множество тайни изходи и скривалища. В малко скрито помещение е възстановена автентична работилница за оръжия от онова време. Интересен обект е бъчвата с двойно дъно, предназначена за укриване на човек.

Село Рибарица

Селото е на 701 м. н. в., намира се на 12 км от Тетевен и е най-дългото село в България – цели 12 км. Рибарица предлага идеални уловия за почивка с чистия си планински въздух, девствената си природа, красивите къщи и китни градини. Съчетайте пълноценната си почивка с поход, пикник, каране на велосипед. На въдичарите се предлагат богати възможности за речен риболов на реките Бели Вит, Брязовска, Заводна, Костина, Стара Рибарица или в местността Върбака, която е на 4 км от селото в посока Тетевен.

Малко известен факт е, че между юни 1940 и лятото на 1941 година в Рибарица функционира концентрационен лагер с около 100 затворници, които работят по строежа на шосето за Троян.

Къде да отседнем в село Рибарица?

• Терасите е модерна къща с оценка 10,0 и гледка към планината. Може да наемете самостоятелна стая или цялата къща.
• Eco Residence с оценка 9,7
• Вила 11 – семейна почивка в сърцето на Балкана с оценка 9,9
• Ето и останалите предложения.

Местност Костина

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. на 25 май дядо Въльо Стоилов Мечката от Тетевен предава на турците Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца. В местността Костина близо до с. Рибарица дядо Въльо ги превежда по специално построеното за целта мостче, което днес е възстановено на същото място. Новопостроеният мост прави впечатление на Захари Стоянов, но сподвижниците му не се вслушват в думите му и тръгват да пресичат моста. Георги Бенковски бива застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и се оставя течението да го отнесе. По-късно тези събития са описани в неговата книга „Записки по българските въстания“.

Паметта на Бенковски е увековечена с паметник, а всяка година на 25 май в местността се провежда възстановка на тези драматични събития.

Планински Маршрути

От село Рибарица водят началото си някои от старопланинските маршрути.

• хижа Бенковски – продължителност 4,30 часа, денивелация – 839м
• хижа Ехо – продължителност 4,30 – 5,00 часа, денивелация – 1000м
• хижа Вежен – 1650м н.в, 4,30 часа
• връх Вежен – 2198м н.в
• връх Васильов – 1490м н.в., най-висок в Предбалкана. Краткият маршрут тръгва от местността Богоя, която се намира в най-високата част на прохода Рибарица – Шипково. Дългият маршрут тръгва от село Васильово.

Резерват Царичина

На територията на резервата се намира единственото находище на бяла мура в средна Стара планина. То е е и най-северното находище на бяла мура в света. В резервата са разпространени бук, смърч, ела, а животинският свят е изключително разнообразен, както с бозайниците, така и с 60-те вида птици и седем вида сови.

Според легендата Тамара, дъщерята на Цар Иван Асен II, една пролет се разболяла от коварна болест. Баща ѝ я изпратил на лечение в Тетевенския Балкан. Природата се възраждала, слънцето стопляло земята, птиците пеели, поляните се къпели в цветя. Тамара харесала най-много едно огненочервено цвете, наречено „омайниче“,. Местните хора разказвали, че ако момък види девойка със затъкнато омайниче в косите, тя ще го омая и той ще се влюби в нея. Повярвала в легендата, Тамара откъснала едно цвете и го сложила зад ухото си. Не намерила любов, но до есента оздравяла и си тръгнала от това приказно място, където растяло любимото ѝ цвете. Хората вярвали, че то я е изцерило и в нейна чест го нарекли „царско цвете“, а местността с поляните, на което то цъфти – Царичина.

Село Бабинци

Село Бабинци се намира високо в планината на 9 км от Тетевен. От него тръгват маршрутите към вр. Трескавец, вр. Острич и екопътеката Нагоре към слънцето, коятo води до вр. Червен.

Дори да не сте любител на планинските маршрути, категорично си струва да се разходите в околностите на селото. Пред очите ви ще се разкрият пасторални старопланински картини, ще се срещнете с пасящите наблизо кончета и ще се опияните от аромата на дъхавите билки.

 

Село Черни Вит

Освен с природата си, село Черни вит е познато с прочутото зелено сирене. То е едно от трите плесенни сирена в Европа и единственото плесенно сирене на Балканите.

Повече нформациия за зеленото сирене и неговият производител Цветан Димитров, ще намерите тук.

Биосферен резерват Боатин

Биосферен резерват Боатин се намира в в землището на село Дивчовото в най-западната част на национален парк Централен Балкан. Резерватът се простира на надморска височина от 800 до 2000 метра.

Пещера Моровица

Моровица е една от многобройните пещери, разположени в Тетевенския балкан и е една от най-големите български пещери. Тя е двуетажна, общата дължина на подземните галерии е 3,25 километра, а дълбочината и е 150 м.
В пещерата са открити предмети от праисторически времена, които се съхраняват в Историческия музей в Тетевен. През 1962 г. е обявена за природна забележителност.

До пещерата може да се стигне по две екопътеки  – от село Гложене и от Гложенския манастир. И двете пътеки са добре маркирани, а разстоянието се изминава за около 45 мин. пеша.

Какво още да посетите в района:

Пещера Съева дупка

Село Ъглен

Водопад Варовитец

Това пътуване е осъществено благодарение на община Тетевен и регионално сдружение Тур клуб РеМарк.